Изповедта на Фаджоли: Центърът на моя живот станаха залозите, а не футболът

Халфът на Ювентус и Италия Николо Фаджоли даде дълга изповед пред “Гадзета дело спорт” относно хазартната си зависимост, заради която изтърпя 7-месечна забрана да участва във футболни мачове от миналия октомври до средата на този месец.

“Всичко започна като една игра. Поставях залози нито на моя отбор, нито на себе си. Не исках да нарушавам принципи, в които вярвам. Знам, че звучи гротескно да употребявам тази дума, но това е важно за мен. Мислех, че не е нещо сериозно, ако играя футбол и правя залози, стига двете неща да не се пресичат. Не съм увреждал спорта, нито съм влияел върху резултатите или правата на останалите. Когато избухнах в сълзи в мача срещу Сасуоло, това не беше само защото бях поставил отбора в опасност, но и заради това, че точно тогава над мен беше надвиснал един буреносен облак. Всичко изглеждаше негативно и мрачно. Тогава сбърках една топка, но най-голямата грешка беше вътре в мен. Проблемът беше, че вече не бях господар на себе си. Хазартът беше погълнал живота ми и се беше превърнал в дразнител и кошмар.

Когато прекарваш по 5-6 часа в тренировки и след това приключваш с тях, отваря се една пропаст. Ако нямаш други интереси, тази бездна те привлича. Става ми скучно, звучи абсурдно, но е така. Помислете колко много актьори, писатели и музиканти са изпадали в още по-смъртоносни зависимости. Скуката съсипа моя живот. Така чрез притока на адреналин, който ми даваше хазартът, трябваше да компенсирам за всеки проблем, дори и най-глупавия такъв като някой спор или лош мач. Всеки пък, в който използвах този проклет мобилен телефон, всеки ден по много пъти, аз се чувствах сякаш съм на терена. На никого не бях казал за моята пристрастеност, защото бях засрамен. Изцяло загубих самоконтрол през януари 2023 г. Играех лошо и тренирах по-зле. Главата ми беше другаде. Бях слаб в това, което преживявах, но не можех да се сдържа. Центърът на моя живот вече бяха залозите, а не футболът. Чувствах се като обърнат с главата надолу. Когато бърках някой пас, обвинявах тази зависимост за това.

Това, което се случи, ме накара да стана възрастен или поне по-отговорен. Гледам вътре в себе си, за да намеря причините и да разбира защо нямах противоотрова срещу празнината и скуката. Когато полицията се появи в дома ми, бях в операция в продължение на два дни. Тогава се обадих на майка ми. Външен фактор сложи край на една изкривена фаза на моя живот и ме накара да направя избор: да се срина или да се изправя отново. Бих искал да кажа на младите хора, които страдат, че те не биха да изпитват страх да потърсят помощ. Съжалявах, че определени вестници описваха мен и Сандро Тонали като два демона. Аз наранявах само себе си и не уреждах мачове, не съм обуславял резултати. Допуснах грешки, играейки в нелегални сайтове, но не можех да се сдържа.

Множество хора ми помогнаха, преди всичко клубът. С удължаването на моя договор те ми показаха големи вяра и близост. След това също така Алегри и моите съотборници. Сещам се за Мануел Локатели, Федерико Гати, Федерико Киеза, Бремер и Душан Влахович. За останалото аз се борех с помощта на психолог. За да избегна изкушението отново да надникна в тази пропаст, аз изпълвах дните си след тренировките с тенис, падел, анализи и срещи. Години наред пазех тази мръсна тайна само за себе си, но сега мога да говоря за нея. Никога няма да спра да се боря със зависимостта. Ще излъжа, ако отрека, че тя отново се появява и че от време на време ме примамва със своята сладка песен. Но сега се укротявам само като си помисля колко много това ме е наранявало. Знам, че няма такова нещо като “само веднъж”, защото тази земя се вкопчва в теб и никога не се пуска. Сега си мисля, че хазартът е нещо жалко.

Имах голямо желание за изкупление. Повече заради себе си, отколкото заради другите. Започнах да тренирам още в деня след моето наказание. Това бяха седем месеца на агония, броях дните. Моят живот е тук, на зеления терен, печелейки или губейки според моя талант и този на отбора ми, а не похабявайки дните ми и стотиците или хилядите евро. Загубих толкова много, съсипвайки себе си и чувствайки вина. Не очаквах да получа повиквателна от Лучано Спалети за националния отбор, но се надявах на това. Сега искам да дам живота си, за да играя на Европейското първенство. Ако не успея, ще викам за “адзурите”.

Започнах да играя на 4 години, а на 16 напуснах своя дом, защото Юве ме повика. Оставих родителите ми, които винаги са ме подкрепяли, без да оказват натиск върху мен. Майка ми е работничка, а баща ми и дистрибутор на лекарства. Те много се тревожеха за мен. Сега си ги представям щастливи и бих искал да ги направя горди, носейки синята фланелка. Желая в бъдеще да бъда дефанзивен плеймейкър. Роден съм като офанзивен халф, но впоследствие Андреа Пирло ме накара да разбера, че мога да действам пред защитата и да диктувам играта. Сега съм готов за това, въпреки че все още имам желанието понякога да вкарвам. Ювентус ще участва в пет турнира, така че ще бъде страхотно да играя на всеки три дни. Това е, което ми харесва. Догодина нашата цел, каквато винаги е била на Юве, е да спечелим Скудетото”, сподели Фаджоли.