Още в началото на 70-те години на миналия век мюнхенският Байерн загатва, че идва неговото време. И баварците действително се оказват достойни наследници на великия Аякс, въпреки че футболът, който изповядват, е доста по-различен от стила на холандците. Повече от ясно е, че отбор, в чиито редици са футболисти като вратаря Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер, Ханс-Георг Шварценбек и останалите, няма да играе роля в миманса, а ще претендира да бъде водещ в европейския футбол. Както всъщност и става в периода между 1974 и 1976 г...

На финала за Купата на европейските шампиони през 1974 г. в Брюксел баварците срещат мадридския Атлетико, който едва не се оказва препъникамък за амбициите им. Байерн е големият фаворит, а

при победа е обещана премия от 30 хиляди марки

на всеки играч. За сравнение футболистите на Атлетико са премирани с по-малко – по 22 хиляди. Редовните 90 минути преминават без нито един от двата отбора да отбележи гол, като испанците действат много дисциплинирано и затрудняват неимоверно играчите на Байерн. А в 108-ата минута почти 36-годишният Луис Арагонес – същият, който като треньор на Испания ще донесе европейската титла през 2008 година – от свободен удар буквално препарира Майер, който въобще не реагира. Баварците се изправят пред угрозата за загубят и хвърлят всичките си сили в нападение. Испанската отбрана обаче е непробиваема, а стрелецът Герд Мюлер е зорко охраняван и няма много шансове за успех.

И когато нападателите са безпомощни, идва ред на защитниците. Минута преди края топката попада в Шварценбек и той я изстрелва от около 30 метра, за да улучи незащитения от вратаря Рейна (бащата на Пепе Рейна) ъгъл – 1:1. Това е моментът на неговата лична слава в цялата му кариера и той се превръща в спасителя на Байерн! Години по-късно Бекенбауер ще каже: „Когато Шварценбек шутира към вратата, се помолих само топката да не излети далеч от терена, за да имаме още няколко секунди шанс да изравним. Това въобще не бе неговата работа, нито пък негов специалитет.

В този момент помислих, че всичко е свършено.

Топката прелетя повече от 30 метра и покрай вратаря се заби в мрежата. Изравнихме, а в следващия миг съдията даде край на мача.” По-късно германците обективно признават, че в този първи финал Атлетико е бил по-добрият отбор, а те са имали късмет.

Съгласно тогавашния регламент няма изпълнение на дузпи, а следва финалът да се преиграе два дни по-късно – това е първият и последен случай в историята на турнира. Неписано правило е, че в подобни случаи германците почти винаги излизат крайни победители, въпреки че до прословутата реплика на Гари Линекер има още доста време. Както всъщност и става. Реваншът е типично по баварски, а испанците са и психически разстроени от ужасяващия финал на първия мач, когато вече виждат купата в трофейната си витрина. Нека чуем отново Бекенбауер: „Физически бяхме по-силни от испанците, но ключът към успеха ни бе психологически. Ментално играчите на Атлетико бяха съкрушени, след като бяха на една ръка разстояние от трофея.” Баварците вече имат психологическото предимство и го използват максимално. С по два гола на Ули Хьонес и Герд Мюлер (голмайстор на турнира с 8 гола) Атлетико е сразен с 4:0. Дали „дюшекчиите” могат да предположат, че точно

40 години по-късно отново ще изпуснат шампионската купа

на Европа по абсолютно идентичен начин?!

А Байерн вече е новият шампион на Европа! Отбор, съставен от звезди, като шестима от тях два месеца по-късно ще станат и световни шампиони с ФРГ именно в Мюнхен. На вратата е големият Сеп Майер, либерото Франц Бекенбауер, който се е учил в нападателните си пориви от Джачинто Факети, е играч от световна класа, а нападателят Герд Мюлер и до днес няма равен на себе си по реализаторско майсторство и неслучайно е наричан Бомбардира на нацията. Централен защитник е Паул Брайтнер, вдясно е Хансен, а вляво – Шварценбек. В средната линия са Рот, Капелман и Дюрнбергер, но

над всички е Ули Хьонес, който
във втория финал изнася
истински футболен фестивал

Малко изтеглен зад Мюлер действа Торстенсон, а по-късно и Румениге. Трима от тези, които печелят шампионския трофей през 1974 г., са и в отборите, спечелили Купата на носителите на купи през 1967 г., както европейското и световното първенство съответно през 1972 и 1974 г. с ФРГ – Майер, Бекенбауер и Герд Мюлер. За първи и единствен път досега една страна в една година става световен шампион (ФРГ), а нейният клубен първенец (Байерн) печели Купата на европейските шампиони. В добавка същата година Магдебург, но все пак от ГДР, печели Купата на носителите на национални купи след победа с 2:0 над Милан. Така изградената баварска футболна машина ще мачка в Европа и Байерн ще стане третият отбор след Реал (Мадрид) и Аякс, който печели трофея в три поредни години.

х х х х х х х х х х х х х х х х х х

Финал на 15 май 1974 г. в Брюксел:
Байерн (ФРГ) – Атлетико Мадрид (Испания) 1:1
( след продължения, 0:0 в редовното време)

Байерн: Майер, Хансен, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Рот, Торстенсон, Цобел, Г. Мюлер, У. Хьонес, Капелман (46 – Дюрнбергер). Треньор – Удо Латек.

Атлетико: Рейна, Мело, Капон, Аделардо, Ередия, Л. Арагонес, Еусебио, Ирурета, Уфарте (69 – Бесера), Гарате, Салседо (90 – Алберто). Треньор – Хуан Карлос Лоренсо (Аржентина).

Голмайстори: 0:1 Л. Арагонес (108), 1:1 Шварценбек (119).

Съдия – Лоро (Белгия), ст. „Хейзел“ – 48 000 зрители.

 

Втори финал на 17 май 1974 г. в Брюксел:
Байерн (ФРГ) – Атлетико Мадрид (Испания) 4:0 (1:0)

Байерн: Майер, Хансен, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Рот, Торстенсон, Цобел, Г. Мюлер, У. Хьонес, Капелман. Треньор – Удо Латек.

Атлетико: Рейна, Мело, Капон, Аделардо (61 – Бенегас), Ередия, Л. Арагонес, Еусебио, Бесера, Алберто (65 – Уфарте), Гарате, Салседо. Треньор – Хуан Карлос Лоренсо (Аржентина).

Голмайстори: 1:0 У. Хьонес (28), 2:0 Г. Мюлер (57), 3:0 Г. Мюлер (69), 4:0 У. Хьонес (82).

Съдия – Делкур (Белгия), ст. „Хейзел“ – 23 000 зрители.

РУМЕН ПАЙТАШЕВ