Днес Англия отбелязва 35-ата годишнина от вероятно най-тъжния ден в цялата история на местния футбол – трагедията от стадион „Хилзбъро“ в Шефилд, отнела живота на почти 100 човека. Точно в 15:06 часа местно време ще се проведе едноминутно мълчание в Ливърпул. След това камбаните на местните църкви ще отброят 97 удара – по един за всяка жертва. Всички официални флагове в града ще бъдат спуснати наполовина. Довечера сградата на кметството ще бъде осветена в червено.

Днешният ден е обединителен за местните жители и няма разделение на фенове на Ливърпул и Евертън, тъй като почти няма фамилия в града, която да не е засегната от случилото се преди 35 години.

15 април 1989 г. започва като най-обикновен пролетен ден, в който Ливърпул и Нотингам Форест трябва да се изправят един срещу друг в полуфинал за ФА Къп на неутралния стадион „Хилзбъро“ – дом на Шефилд Уензди. Мачът обаче остава в историята като Трагедията от „Хилзбъро“, накарала цяла Англия да заплаче. След този случай настъпват огромни промени във футбола на Острова, които впоследствие се отразяват и в световен мащаб върху най-популярния спорт.

Много преди началото на мача в 15:00 часа хиляди фенове на мърсисайдци се струпват пред вратите на стадиона, а повечето от тях са без билети. Полицаите започват да се страхуват, да не стане сбиване или някой от тълпата да бъде стъпкан.

Полицаят Дейвид Дъкенфилд (на снимката вляво) взема фаталното решение: Да се отвори портал “С” на трибуната. Това причинява мощно нахлуване на фенове на Ливърпул, като тези от първите редици не успяват да удържат на натиска отзад. Мнозина от тях са притиснати до оградата на сектора и умират от задушаване.

Докато хората се борят със смъртта на трибуната, на терена е даден началният сигнал на мача. Вратарят на Ливърпул Брус Гробелар си спомня: “Чувах как феновете викаха към мен:

“Брус, помогни ни! Не можем да дишаме тук, умираме.” Тогава аз се обърнах към един полицай и го помолих да отвори вратата на оградата, преди да е станало твърде късно, а той ми отговори, че това не е в неговите правомощия.”

Шест минути след началото на мача пъкълът тотално е надвиснал над "Хилзбъро" -  хората по трибуната вече умират. Някои се спасяват, покачвайки се на оградата или на горната тераса, други обаче нямат този късмет. Именно тогава полуфиналът е прекратен. 

Сред загиналите е бащата на бившия вратар на мърсисайдци Пол Харисън. Най-младата жертва е 10-годишният Джон-Пол Гилхуули – братовчед на легендата на Ливърпул Стивън Джерард.

“Бях едва 9-годишен, когато се случи “Трагедията на Хилзбъро”. Спомням си, че вечерта след мача в леглото се молих, да не се е случило нещо лошо. На следващата сутрин ни съобщиха, че Джон-Пол (на снимката вляво) е починал. Това бе трагедия за цялото семейство. Няколко години по-късно неговите родители ми дадоха кураж да стана професионален футболист”, спомня си Стиви Джи.

Дълги години броят на жертвите е 96. 94 човека на възраст между 10 и 76 години загиват на стадиона, в линейките или малко след пристигането си в болницата. Общо 766 са пострадалите, като 300 са настанени в болницата. На 19 април броят на жертвите става 95, когато 14-годишният Лий Никъл умира в клиниката, в която е поставен на животоподдържащи системи. През март 1993 г. броят вече е 96. След четири години във вегетативно състояние и без признаци на подобрение в болницата умира 22-годишният Тони Бленд.

През 2021 г. жертвите вече са 97. 32 години след трагедията умира Андрю Дивайн, който през 1997 г. е изваден от критично състояние и комуникира с близките си чрез специално устройство. Дори показва признаци на подобрение, въпреки че остава под медицински надзор в лечебното заведение.

Прекратената среща между Ливърпул и Нотингам е преиграна на 7 май 1989 г. на стадион „Олд Трафорд“ в Манчестър. Мърсисайдци печелят с 3:1. Джон Олдридж дава аванс на „червените“ в третата минута, но половин час по-късно Нийл Уеб изравнява. Олдридж е точен за втори път в 58-ата минута, а в 72-ата Браян Лоус си отбелязва автогол, за да оформи крайния резултат. На финала Ливърпул побеждава Евертън с 3:2 след продължения.

Дълги години роднините на жертвите водят битка, за да докажат, че пострадалите и загиналите не са виновни.

Официалното държавно следствие обявява, че трагедията е инцидент, за който феновете не са виновни. Това решение е променено през 2012 г., но четири години по-късно нов съдебен състав се произнася, че феновете не са виновни за смъртта на жертвите. През 2017 г. Дейвид Дъкенфилд е обвинен в небрежност, причинила трагедията. Две години след това е оневинен.

Трагедията на „Хилзбъро” обаче има и своята положителна последица. Стадионите в Европа стават по-сигурни. Веднага след нещастието в Англия са забранени оградите на трибуните и правостоящите места. Оттогава всички трибуни по стадионите в страната са само със седалки. От ФИФА и УЕФА одобряват решението и го прилагат и в другите части на света. Формулата „една седалка – един фен“ предотвратява струпването на твърде много хора в затвореното пространство на трибуните. От 15 април 1989 г. в Европа не се е повтаряла трагедия с размерите на тази на “Хилзбъро”.
Веселин РУСИНОВ/БЛИЦ СПОРТ