Да, точно така си е. Човек тежи толкова, колкото тежи думата му. Ако вярваме на народната поговорка, Даниел Фарке трябва да е голям здравеняк.
И е. Даниел Фарке е германец. На 47 години. С вид на тевтонец и лице, сякаш издялано от вестфалска скала. Опитен треньор. И в Германия, и в Англия.
През лятото привлече Илия Груев от Вердер в Лийдс.
В началото българинът гледаше отблизо мачовете в Чемпиъншип. Запитан за Груев, немският специалист монотонно и без грам емоция заяви следното: „Аз харесвам Илия, той е топиграч. Впечатлен съм от него“.
После Фарке заби зоркия си поглед към камерите и добави: „За всеки е нещо съвсем различно, когато пристигне в родината на футбол. Физическото натоварване тук не може да се сравни с нито едно друго място“.
Първите две изречения веднага грабнаха българския фен, последвалите други сякаш преминаха от едното през другото ухо.
Времето минаваше, Илия не играеше. Чат-пат се появяваше на терена.
И народът (нашият, разбира се) взе да се съмнява: „Тоя немец ни баламосва. Взе си Илийката за пълнеж. Ще го пуска от дъжд на вятър. Язък за момчето и за кариерата му“.
Цъкането продължи немалко време, защото, след силния си сезон в Бундеслигата, Груев зацикли на пейката във второто ниво на английския футбол.
В същото време обаче бавно и полека Илия продължи да върви по вярната пътека. Труд, пот, себераздаване от първата до последната секунда на всяка една тренировка.
Опитното око на Фарке виждаше всичко и знаеше, че съвсем скоро Груев ще заигра там, където му е мястото. В стартовия състав на Лийдс – пред защитата, в ролята на дефанзивен халф, който понякога леко сменя позициите си в зависимост от тактиката и схемата.
Забележете само. От 1 септември, ден след трансфера си, до 20 октомври Илия бе изиграл само три мача за Лийдс. В тях влизаше в игра за по… една минута. Колкото да глътне малко въздух от английската атмосфера и да се поразходи из игрището.
От 26 октомври до 26 декември появите му на терена зачестиха – 7 мача и повечко игрови минути.
Още веднъж забележете. От 29 декември до момента Илия Груев е пропуснал само един мач. Изиграл е 7. В 6 от тях е бил титуляр от първата до последната минута. Веднъж е сменен в 75-ата. Илия вече диша с целите си дробове и лети из терена.
Отзивите за изявите му са отлични. Местните журналисти, които сипят хвалби само и единствено, когато се налага, наложиха мнението, че българинът си струва. Груев започна да гледа и напред - през февруари, който днес се преполовява, се отчете с две асистенции.
И чак сега важността на вторите думи на Фарке, изречени след трансфера на Илия, заблестяха с пълна сила. Немецът много добре знаеше, че не бива хвърля Груев директно в огъня. Нищо, че българинът не бе пристигнал от родината си, а от желязната Бундеслига, където бе започнал своето каляване, тъй важно и ключово за всеки футболист.
Фарке бе видял финеса, с който Илия борави с топката, пасовете, които щедро раздава като богаташ пачки на приятелите си. Бе забелязал феноменалния му начин да отнема като с пинцета топката от краката на противника, както и умопомрачителната му роля на черноработник. И, разбира се, никак немаловажно, играта му без топка. Но бе забелязал и, че Груев трябва да налее някой друг килограм. Защото, ако Бундеслигата е желязна, Чемпиншип, макар и не най-високия етаж в Англия, е стоманено първенство, пълно със здравеняци от всички краища на планетата. За да им се противопоставиш, е нужен не само акъл, но и мускули.
Като гледа всичко това, на човек му става и хубаво, и тъжно. Хубаво, защото си имаме българин, който върви смело нагоре в европейския футболен елит. Първо в Германия, а сега и в Англия. И ако котка не му мине път, един ден Груев ще е заблести и с екипа на някой още по-голям отбор.
А защо не и да си остане в Лийдс, който не само е клуб със славно минало, но и мощно се е устремил към корените си – Висшата английска лига.
Тъжно е, че друг българин в топ първенство и в топ отбор няма. Илийката е единственият, който ни вади от килийката на посредствеността, в която се е свил футболът ни.
Оказа се, че Фарке наистина е здравеняк. В какъвто иска да превърне Груев. Защото футболистът тежи толкова, колкото тежи думата му на терена…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
