На вчерашната дата преди 25 години вестникът на Пловдив се възражда за нов живот. "Марица" е първият вестник, създаден в българските земи. Ражда се заедно с новата българска държава през 1878-а, като негов първи издател е Христо Г. Данов. След дълго прекъсване в годините на социализма "Марица" се възражда с усилията на група професионалисти. Един от тях е Атанас Спасов. Пловдивчанин, който стартира журналистическата си кариера в Южна България, но бързо стига до София. Връща се под тепетата, където заедно със своите съмишленици възраждат вестник Марица. С него разговаря синът му Андрей (работил също дълги години в Марица), който днес издава първият и най-четен спортен сайт под тепетата PlovdivDerby.com и е медиен консултант на PlovdivGlas.bg:
- Какво си спомняш от старта на вестник Марица?
- Бяхме се събрали в офиса ни в Президентството, в офиса на "Дебати". Аз, Степан Ерамян, Джими Найденов, Вера Найденова, Гого Лозанов и Стоян Вълев. Бяхме се събрали да измислим име. Имаше най-различни идеи. Нов български вестник, вестник България и т.н. В един момент Джими Найденов се плесна по челото и каза: "За какво се мъчим? Дайте да възстановим името на вестник Марица!" Тогава всички се съгласихме.
- Как минахте през кризата на Жан Виденов и при тази на Станишев? Успяхте ли въобще да се справите с последната?
Аз смятам, че при Станишев нямаше криза. Мисля, че до последната година на Станишев нещата вървяха добре. При Жан Виденов беше страшно. В Белово произвеждаха една хартия, която бе за увиване на кренвирши. Така оцеляхме. Печатахме на тази хартия. В един момент бяхме пред тотално закриване поради липса на хартия. Рекламната къща към вестника се обърна към местния бизнес . Заедно си помогнахме и оцеляхме.
- Ти и съдружниците ти управлявахте медия в най-мутренските години. Пред редакцията на вестника гръмна бомба, говореше се, че е поставена там заради теб?
- Бомбата? Не беше бомба, а един фитил и не беше поставена заради мен. Тя бе сложена от хората на ромски бизнесмен, като предупреждение, да се спре да се пише името му. Но това не хванаха дикиш. В интерес на истината, тогава някои от съдружниците много се притесниха.
- Опиянява ли властта и влиянието, което дава една такава медия?
- Мисля, че успях да се опазя от това. Не съм се възползвал от възможността да манипулирам. Не съм искал да извлека политически дивиденти. Засили се чувството ми за превъзходство. Говоря за интелектуално превъзходство над цялата крадлива политическа класа. Аз познавам политиците добре, покрай баща ми, който бе партиен секретар. Никога не съм ги харесвал и винаги съм се отвращавал от тях. Бях в перфектни отношения с бизнес елита в града, но не и с партийния такъв.
- Кои са грешките, които ако имаш възможност би поправил?
- Бих налагал повече млади хора с образование, с високи заплати. Срещах обаче отпор в тази ми идея.
- Има ли бъдеще "хартията"?
- Категорично, да. Хартията е част от традицията на буржуаза. Никога няма да изчезне удоволствието наречено вестник с кафенце. Защото като излезеш от работа, или по-скоро като избягаш от работа, най-голямото удоволствие е да седнеш в близко кафенце с вестника. Хартията е един сериозен носител на реклама и място където да се правят анализи и коментари. Както и да се коментира информационния поток.
- Един съвет към настоящите собственици на вестника?
- Да не допускат да се оказва натиск върху вестника! Нека го използват за благородни цели.
- Кой е най-добрият журналист, който е работил там?
- Аз (Смее се)!
- Ти беше собственик, питам те за тези под теб, тези, които списваха вестника?
- За мен това е Любомир Минчев (бивш главен редактор на изданието).
- Коя беше най-голямата победа на ветника през тези години? Конкретно!
- Валя Йерамиева изкара имотите на Муравей Радев и Иван Костов край Девин. Тогава нахлуха данъчни в издателската къща. Всъщност победата над тях, бе най-сладка!
PlovdivGlas.bg честити празника на всички бивши и настоящи служители на вестник Марица. Издание променило хиляди съдби. Както на тези, които бяха пряко свързани с медията, така и на тези от страниците. Пожелаваме още тонове мастило!
