Радвам се, че ме сочат за наследник на Цветан Соколов, споделя 19-годишният талант на Левски

В неделя вечер волейболният Левски изненада и спечели Суперкупата на България след драма - 3:2 над фаворита Хебър във финала. За MVP бе избран 19-годишният Венислав Антов от сините. По този повод “Тема спорт” се срещна с него за интервю.

Вени, как се правят 32 точки във финал за Суперкупата?

- Трудно. Реално не го очаквах. Но мисля, че влязохме доста мотивирано в мача с Хебър и това ни помогна. Изправихме се срещу най-стойностния отбор и искахме да го надиграем. Беше отборна победа и без моите съотборници тези 32 точки нямаше да ги има. Все пак, за да нападам така, трябва да има и добро посрещане и хубаво подадена топка от разпределителя.

Как се чувстваш в Левски, вече се утвърди в отбора макар и само на 19 години?

- Вече седма-осма година съм тук, минах през всички възрасти преди мъжете. Натрупах мачове и се чувствам отлично. Тази година, както и миналата, сме все млади момчета, гладни за успехи. Мисля, че за момента се справяме доста добре.

По-узрели ли се чувствате спрямо миналия сезон и може ли да надскочите това трето място и да играете финал за титлата?

- През миналия сезон успяхме да стигнем до медалите, а през тази мисля, че ще успеем

да направим нещо по-голямо

Надявам се Суперкупата да ни даде нужния тласък за първенството, което чука на вратата. Аз лично се чувствам по-узрял.

Какво е да работиш с Николай Желязков?

- Безценен опит. С него се справяме много добре. Провеждаме доста хубави и различни тренировки. Всички се раздават, скатаване няма. Засега нещата ни се получават. Когато трябва и ни дърпа ушите, образно казано. Владо Николов също ни посещава, от време на време. Изнася ни по някоя мотивираща реч.

Надяваш ли се тези силни изяви да ти донесат и повиквателна за мъжкия национален отбор и дебют там?

- Мъжкият национален отбор ми е целта - сбъдване на детска мечта. Искрено се надявам за в бъдеще да успея да спечеля нещо и с него. Всичко зависи от мен, да продължавам да се представям на ниво, да нямам контузии и когато му дойде времето, да заиграя за мъжкия национален отбор.

Мнозина специалисти виждат в теб следващия Цветан Соколов. Тежи ли ти подобно сравнение и очакване?

- Засега не искам да мисля за такива неща. Радвам се, че ме слагат като негов наследник, но за момента още е много рано. Всичко с времето си. Със сигурност

има още какво да уча

Сега този сезон ще бъде много важен за мен, ако успея да продължа да играя на високо ниво.

Левски ли е таванът за теб у нас?

- Не мисля, че бих играл в някой друг отбор в България. С Левски съм от 12-годишен. Този клуб ми е на сърцето, моят втори дом. Така че надали ще играя в някой друг български тим. Поне за момента за такова нещо изобщо не си мисля. От Левски и навън, това е пътят, но както казах, стъпка, по стъпка.

Как се стигна до волейбола при теб?

- Като цяло доста трудно решение, което трябваше да взема освен аз и моето семейство, за което винаги ще съм им благодарен. Започнах да тренирам в Белоградчик, където се калих. Изкарах две-три години и бях усетил, че това е нещото, с което исках да се занимавам. След доста обмисляне с майка ми и баща ми решихме да се преместим в София и ето ме в Левски. Впрочем малко на късмет се спряхме точно на Левски. Не, че съм бил голям левскар като малък. Просто спортното училище на Левски бе близо до там, където щяхме да живеем с нашите, и така се стекоха нещата. Изобщо не съжалявам. Малко, по-малко

се запалих от синята идея

и си станах левскар.

Откъде дойде афинитетът към волейбола, като изключим ръста?

- От баща ми Георги. Още преди да реша да започна да тренирам в Белоградчик, той се занимаваше с мен и ме е учил на “а” и “б”-то в играта. На подаване, посрещане, аз съм бил на 6-7 години. Още оттогава много обичах да си подавам с него и дойде цялата тази любов към волейбола. Той е играл в Белоградчик и Монтана, но се е отказал. Имал е проблем с менискус и решава, че няма да се занимава повече. Така че при мен беше малко късмет и много труд, за да стигна дотук.

Главозамайват ли те успехите, знаеш как е днес, особено при по-младите, като теб?

- Това може би ми е главното нещо - да не се опитвам да летя в небесата, а да остана здраво стъпил на земята, каквото и да правя. Зная кой съм, откъде съм тръгнал и какво ми е коствало както на мен, така и на семейството ми. Има още много път да извървя, още много пот трябва да се хвърли, за да се стигне до най-високото ниво. Трябва да се влагаш постоянно. Да си осъзнат какво правиш, иначе няма да стане.

Имаш ли идол във волейбола, някой на който да подражаваш?

- В световен план със сигурност е Максим Михайлов. Диагоналът на Русия. Той е първият волейболист

в чиято игра се влюбих

Играч на много, много високо ниво. За мен лично най-добрият. У нас е ясно - Матей Казийски и Цветан Соколов. Те са ми най-любимите играчи. Смятам, че ако сега младите продължаваме по същия начин, в бъдеще ще имаме хубави резултати. Добро ядро сме – играхме при 19-годишните заедно, после при младежите.

С какво се занимаваш извън игрището?

- В момента уча в НСА за треньор. Обичам много да чета книгите на Иво Иванов. Има невероятни истории, които не само надъхват и вдъхновяват, но и те карат много да се замисляш за живота.

Какво би искал да кажеш за финал?

- Искам да се обърна към феновете на Левски и да им благодаря за подкрепата на финала в Бургас. И в бъдеще ги чакаме в нашата зала, защото без тях сме нищо. Естествено, искам да благодаря и на всички от моя край - от Белоградчик, от моето село Горни Лом, които винаги са до мен, защото това ми дава увереност.

Росен АНГЕЛОВ, "Тема Спорт"