ЦСКА ще разчита на сърбина Страхиня Бързакович като диагонал през този сезон. Новото попълнение на клуба е на 29 години и е висок 202 сантиметра. Той започва кариерата си във Войводина Нови Сад, а в последните сезони играе в Швейцария. Бил е част от местните Лозана, Люцерн и Шеноа Женева. Има опит и във френския Сен-Кентен. Ето какво каза Бързакович за сайта на ЦСКА.

Страхиня, здравей. Как се чувстваш като част от ЦСКА и как се стигна до трансфера ти тук?

– Чувствам се невероятно в София. В клуба има страхотни хора, качествени треньори, съотборниците ми също са прекрасни. Чувствам се като у дома, защото не съм далеч от родния ми град. Това бе и една от причините да дойда тук, а и хората са много близки като манталитет до Сърбия. Другата бе, че чух много хубави неща за ЦСКА, а третата – исках да опитам нещо ново, защото в последните 5 години играх в Швейцария и Франция. Исках да променя нещо, обсъдих го с мениджъра ми и това бе една от най-добрите опции. Разбрах, че треньорите работят много добре с играчите, което е от голямо значение. Близо съм и до семейството ми – жена ми и сина.

Какво очакваш от предстоящия сезон?

– Не мога да кажа конкретно, но ще даваме най-доброто от себе си във всеки мач. Вече един месец съм тук, организацията много ми допада, няма нещо, от което да се оплача.

Какво би казал за съотборниците си?

– Добри момчета. Много от тях са семейни, тренираме заедно, излизаме навън, понякога съм с тях по-дълго време, отколкото със семейството си. Имаме сплав от опитни и млади момчета, а това ще ни помогне със сигурност. Надявам се, че ще ни изведе до големи резултати.

Адаптира ли се вече?

– Да, абсолютно. Готов съм. Както казах, тук съм като у дома, хората ми помагат с всичко необходимо и вече се адаптирах към средата.

По-тежко ли ще е първенството от Швейцария?

– Определено. Българската лига е по-силна. В Швейцария има много клубове, които са полу-професионални. Много от момчетата се налага да работят и да съвместяват това с волейбола, докато тук това не е така. Нещата са професионални тук и за мен това е стъпка напред в кариерата. Натрупах опит и във Франция, но когато ковид-кризата започна, се наложи да напусна.

Това че си левичар ще бъде ли предимство за теб?

– Не знам. Повечето играчи са десничари, така че ще бъде различно за съперниците ми. Аз съм свикнал (смее се).

А свикнаха ли разпределителите с теб?

– Да, смятам, че да. Те са професионалисти, работят усилено, често си говорим, за да си помагаме. Щастлив съм, че се получава добра сплав между нас. Имаме още време до началото на сезона, така че ще ставаме по-добри.

Какво мислиш за треньора?

– Много работи. Той е спокоен, не се кара и разбира хората, които имат семейства, ако понякога се наложи нещо. Не говори много – малко приказки, много работа. При него е така, което ми харесва.

Ще помогнеш ли на отбора да постигне целите си?

– Това е отборен спорт. Всеки трябва да направи своя принос, трябва да си помагаме взаимно. Ако всеки дава максимума, може да постигнем нещо голямо.

Какво мислиш за конкуренцията?

– Играх преди две години срещу Нефтохимик и знам, че имат много добри волейболисти. Освен това знам и с какво разполага Хебър, така че съм наясно с тези два клуба. Следя българското първенство в последно време и знам какво да очаквам.

Какво би казал за дербито с Левски?

– Не много. Знам едно – трябва да ги победим, защото това е важно за всички в клуба. Винаги е хубаво, когато победиш в дербито на страната.

Какво би казал на феновете?

– Искам да им кажа да идват на всеки мач, за да ни подкрепят. С тях ще ни бъде по-лесно. Винаги е приятно да играеш пред пълни трибуни и да радваш хората.