Днес е Задушница. На този ден по традиция си спомняме за нещата, които сме загубили. Скъпите ни човеци и събития.
Чудя се - дали днес е уместно да потъгуваме малко и за Пловдив. За онези емблеми на града, които вече ги няма. Те също са част от видимите резултати.
Спомняте ли си червилото на нашите майки? Онова, с което се кипреха, преди да излязат на разходка по пловдивските улици. А ние се радвахме колко са хубави. Онова червило беше произведено в „Ален мак“. Фабрика, която десетилетия наред красеше жените в целия соцлагер, че даже и кубинките. Фабриката, която Антон Папазов създаде през 1892-ра. Заради далновидното управление на новите собственици тя вече е само част от икономическата история на града. Остана само в архивите, където са още мощите на обувните заводи „Петър Ченгелов“ /по-късно - „Флавия“/, „Кочо Честеменски“, ЗЗУ, „Пишещи машини“. И още десетки, паднали в ожесточената битка на общия европейски пазар и варваризма в процесите на вторичното натрупване на българския капитал.
Хубаво е, че Пловдив се развива. Неоспорим факт, когато става дума за Главната, фонтаните или новия артквартал „Капана“. Сигурно ще се случат добрите неща в аутсоргинга и IT сектора, на които възлагаме толкова много надежди. Лошото е, че пловдивската индустрия безспорно си отива. А точно тя дава добрите заплати за пролетариата и големите данъци, от които идват парите за всички в образованието, съдебната система, сектор „Сигурност“ и армията от чиновници и администратори. Истината е, че всички те лежат на плещите на големия бизнес, защото малкия тук отдавна никакъв го няма.
Вчера се разбра, че създадената през 1882 година пивоварна „Каменица“ също затваря врати под тепетата и се мести някъде на по-хубаво място. Още неколкостотин пловдивчани с доскоро добри доходи ще трябва да се запишат в бюрото по труда или ще си търсят друга работа. А най-старото предприятие вече няма да е в списъка на тукашните данъкоплатци. Прогнозите сочат, че същата участ грози стъкларския завод „Дружба“. И какво ни остава от старите индустриални емблеми на Пловдив? Един трудно съвземащ се „Рекорд“ /от когото някога трепереха и самите японци/ и бившата консервна фабрика „Филикон“ /преди години „Първи май“/. В добавка няколко завода в съседната община „Марица“, които само на географски принцип минават за пловдивски.
Така е на Задушница. Ставаме сълзливи и жалим за миналото, като си спомняме за нашите мъртви.
В този ден да пием за последно по една бира „Каменица“ за Бог да прости и да помислим за бъдещето. И за това как наистина градът да се развива. /Марица.бг
