Месут Йозил за световната титла, Реал Мадрид, партньорството с Роналдо, Арсенал и коя е най-голямата му гордост

Бившият футболист на Реал Мадрид и Арсенал Месут Йозил даде обширно интервю пред испанския “Maрка”. Световният шампион с Германия през 2014 г. обяви преди няколко дни, че слага край на кариерата си на 34 години.

За стила си на игра

"Вкарвал съм голове, давал съм много асистенции... Дал съм и много предварителни асистенции, които никой не ги брои.  За мен най-красивото нещо беше да побеждаваме като отбор. Винаги съм се опитвал да накарам моите съотборници да блестят максимално и мисля, че това беше моят стил на игра на футбол. Дойде момент, в който бях много щастлив, карайки другите да блестят. И винаги съм очаквал целият отбор да мисли така: егоизмът никога не побеждава на терена. Никога не съм разбирал хората, които са ми казвали да бъда по-егоистичен и да стрелям повече към вратата".

За началото на кариерата си

"Спомням си детството си. И си спомням, че ми казаха, че никога няма да успея, че съм твърде малък, за да играя футбол и такива неща... Но аз не ги слушах и се фокусирах върху себе си. Когато подписах първия си професионален договор с Шалке и изиграх първите си мачове в Бундеслигата, се почувствах сякаш съм кацнал на Луната. Всичко, което дойде след това, като игра за Реал Мадрид и спечелване на Световната купа, беше просто екстра, макар и невероятна и прекрасна екстра. Върхът на моята кариера, разбира се, беше спечелването на Световната купа през 2014 г., няма нужда да говоря за това, но целият път беше красив".

За първия си мач

"Беше като играех за Шалке. По това време бях много срамежлив, но въпреки това вече имах голяма увереност в способностите си. Мирко Сломка ми беше треньор. Спомням си, че преди да си тръгне той ми каза само едно: радвай се. И това правех от първия до последния ден. Този мач беше срещу Айнтрахт (Франкфурт) през 2006 г., пред 60 000 фенове и всички крещяха името ми. Беше невероятно усещане на един от най-красивите стадиони в Европа по това време. Настръхнах".

За трансфера си в Реал Мадрид

"Тогава решавах между Реал Мадрид и Барселона. И в крайна сметка не беше въпрос на пари. Не знам дали това е известно, но посетих Мадрид и Барселона по това време и разликата беше Жозе Моуриньо. Моу ми направи ВИП посещение в Реал Мадрид. Заведе ме да видя стадиона и всички трофеи, които са спечелили. Това ме накара да настръхна. Посещението в Барселона беше по-малко ентусиазирано и по-разочароващото беше, че Пеп Гуардиола не си направи труда да се срещне с мен. Преди това пътуване наистина харесвах стила на футбол на Барселона и наистина можех да си представя да играя с тях, но Мадрид даде всичко от себе си. Така че Жозе Моуриньо без съмнение беше най-важният фактор за моето решение. След моите посещения решението ми беше 100% ясно: исках да бъда мадридист".

За феновете на Реал

“Феновете на Мадрид са наистина невероятни. Дори десет години след като напуснах Мадрид, продължавам да получавам грандиозна подкрепа и обич от феновете. Наистина е невероятно. Мисля, че прекарахме три много добри години заедно, три години, в които феновете се забавляваха и видяха, че дадох всичко за клуба. Ще бъда честен, не очаквах тази подкрепа да продължи толкова дълго, така че мога само да благодаря на мадридистите".

За партньорството с Кристиано Роналдо

“Беше много забавно да играя с Кристиано Роналдо, който за мен е най-добрият за всички времена. И двамата се разбирахме много добре, беше перфектно. Да подаваш на играч, който почти никога не се проваляше, беше същински подарък”.

За “Ел Класико”

“Мисля, че преживях най-добрия период на “Класикос, Реал Мадрид - Барса на върха му. До полуфиналите на Шампионската лига! Това бяха отбори, които имаха всичко. Беше Моу срещу Пеп, Кристиано срещу Меси... В днешно време “Ел Класико” загуби интензивност и емоция, бих казал. Да победиш Барселона по това време беше като оргазъм, защото бяха невероятно силни мачове. Също така трябва да кажа, че загубата ни с 5-0 в Ла Лига през 2010 г. беше един от най-големите ми кошмари на терена. Играл съм много мачове, много дербита, но мисля, че няма да има нищо като тези мачове".

За неспечелената Шампионска лига

“Спечелването на Шампионската лига винаги е било една от мечтите ми, да. Но животът е такъв, какъвто е. Не можеш да имаш всичко. И не бих го заменил за Световното първенство. От всички полуфинали, които играх с Мадрид, бих казал, че полуфиналът срещу Дортмунд ме нарани най-много. От една страна, защото съм от Шалке, големият съперник на Борусия (Дортмунд) (смее се). И от друга страна, защото бяхме близо... Загубихме контрол в първия мач и те ни наказаха много, но реваншът беше... Бяхме невероятно силни във втория мач, с уникален “Бернабеу”, но ние липсваше гол... Този отбор заслужаваше Шампионска лига".

За напускането на Реал Мадрид

“Прекарах страхотни три години в Реал. Бях наистина щастлив. Но нещата се случиха. Изведнъж, в началото на този сезон, вече нямах много игрови минути и възникна конфликт между г-н Флорентино Перес и моя баща и агент. Трябваше да търсим нов клуб. Трудно ми беше. В момента, в който самолетът излетя, бях облян в сълзи. Това беше моментът, в който разбрах, че всичко е свършило. Бях наистина щастлив там”.

За престоя в Арсенал

“Първите години бяха много добри. Играхме в Шампионската лига, имахме страхотен отбор със страхотни играчи и невероятен треньор като Арсен Венгер. След като той напусна клуба, много неща се промениха за мен. Но нямам интерес отново да наливам масло в огъня. Сега съм спокоен и желая най-доброто на феновете на Арсенал, които винаги са ме подкрепяли много. Ще се радвам за тях, ако успеят да отпразнуват титлата във Висшата лига. Те го заслужават! Мисля, че най-добрият ми мач с Арсенал беше през 2018 г. срещу Лестър, когато победихме с 3:1”.

За спечелването на световната титла с Германия през 2014 г.

“Имаше много невероятни победи в моята кариера, но това беше нещо друго. По време на празненствата е много трудно да осъзнаем какво се е случило току-що. Нощта в Рио беше най-добрата, която съм преживявал в моята футболна кариера. Дори сега, когато говоря за това, усмивката ми избяга и настръхвам. Леле, какъв страхотен спомен!”.

За отказването от националния отбор

“Не искам да наливам масло в огъня. В крайна сметка Германският футболен съюз и аз имахме различни мнения и затова напуснах националния отбор след Световното първенство през 2018 г. Преди няколко седмици имах много приятелска среща в Щутгарт с Йоги Льов. Между нас всичко отново е наред. Никога не съм имал личен проблем с него и сме постигнали много успехи заедно. Той просто се нуждаеше от известно разстояние от всичко, което заобикаля отбора след Мондиал 2018”.

Кои според него са най-добрите играчи, лидер, треньор, съперник и стадион

“Като най-добър индивидуален играч бих избрал Кристиано Роналдо. Най-добрият лидер, Серхио Рамос. Най-добрият нападател пред вратата: моето момче Бензи!

За мен Жозе Моуриньо е най-добрият треньор на този век. Друго е тактическото му разбиране, но и начинът му на говорене в съблекалнята... И как винаги защитава отбора си пред медиите! Той наистина е треньор от световна класа.

За най-добрите стадиони трябва да избера измежду “Бернабеу”, “Емирейтс” и стадиона на Фенербахче. И трите! (смее се) Най-добрият съперник, срещу който съм играл е Меси, всеки знае защо.

За социалната му работа

“Това е нещо, на което майка ми ме научи, винаги давам нещо в замяна. Работя много с организацията BigShoe и заедно вече успяхме да помогнем на повече от 1000 деца в нужда по света. Това е невероятна работа, която вършат и аз се чувствам голям късметлия, че мога да помогна. Бях много щастлив, когато видях играчи като Тони Рюдигер и Букайо Сака също да се присъединят към организацията”.

Какво би променил във футбола, за да го подобри

“Аз идвам от улиците на Гелзенкирхен и винаги сме играли на аматьорски футболни игрища. Така че бих заложил на игра без засада, както винаги сме играли като деца (смее се). Това носи повече забавление и повече голове”.

На кои отбори е фен

“Мисля, че трябва да отговоря на този въпрос от личен план. В Германия винаги съм бил фен на Шалке 04, а в Турция на Фенербахче. Те бяха двата ми любими клуба, когато израснах и е голяма чест да играя и за двата”.

За решението да се пенсионира

"След много размисъл съм сигурен, че това е правилното решение. По време на кариерата си не съм получавал много контузии и винаги съм бил в добра форма, но последните няколко месеца (той получи сериозна контузия на гърба, за която трябваше да бъде опериран) бяха много тежки и тежки за мен. Вече не можех да помагам на отбора си на терена, както ми харесваше. Така че казах на Истанбул Башакшехир какво мисля и бързо намерихме решение".

Какво ще прави в бъдеще

"Честно казано, не знам на 100% какво ще се случи в следващите месеци и години. Но засега ще се съсредоточа върху семейството си, тук в Турция. Имам жена и две прекрасни дъщери. Това, което най-много искам, е да видя как растат дъщерите ми, които са двата най-големи подаръка, които съм получил в живота. Наслаждавам се на всяка секунда с тях".

"В момента нямам планове да ставам треньор или да продължа в света на футбола, честно казано. Аз съм във футболния бизнес от почти 17 години и през повечето време наистина се наслаждавах на играта. Чувствам се много благодарен и благословен за това. Тези, които са следили кариерата ми, знаят, че не обичам много да стоя пред камерата, да давам интервюта и да съм в центъра на общественото внимание. Така че сега наистина ще се наслаждавам на малко повече спокойствие в живота си".

С какво се гордее най-много

"Ами не са нито головете, нито асистенциите, нито победите, нито титлите. Това, с което най-много се гордея, е, че имах възможността да свържа името си с въпроси, които са много по-важни от футбола. И да можем да върнем нещо на по-малко привилегированите хора, особено в Африка и Южна Америка. Можете да бъдете сигурни, че тази работа няма да спре след пенсионирането ми".

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Снимки: Gettyimages