Тик ток звездата в Ботев Пловдив реши да се нацупи! Футболистът пусна сърцераздирателен пост, в който разкри душевните си терзания. Ето какво написа Прокопиев:

„Летим в самолета и се замислих по тази тема: Защо аз, който вече 14 години играя футбол под ръководството на повече от 10 квалифицирани треньори, все още продължавам да вълнувам от това, че не са ме пуснали в някой мач? Всъщност, спрях да реагирам силно емоционално на лоши житейски ситуации, защото си мисля така: „е, вече се случи, защо сега трябва да бъдеш много тъжен и да разсъждаваш“, просто ще отмине. Но сега, след 3 години отново се сблъсках със ситуация, в която не ме пуснаха да играя в мач и това все още не е отминало в мен.

Това на снимката е от тренировка след мача с Урал: За първи път започвам да се чувствам комфортно. Увереността на треньора, направих два поредни не лоши двубоя, всичко постепенно се подобрява. След 24 часа всичко се променя и започва някакъв вид поведение: Ще проявявам недоволство по време на тренировка, повече от обикновено ще демонстрирам лошото си настроение и т.н. Разбрах, че не съм сред титулярите, защото имаше възстановителна тренировка. Но в такива лагери и след последователен напредък би било логично да те пробват в най-сериозната контролна среща. И най-глупавото е, че абсолютно разбирам, че след това за мен определено няма да е по-добра ситуацията, но за начало е това…“

Бележка на автора:
Хубаво е Михаил Прокопиев да се замили, какво е душевното състояние на поне 20 юноши в момента в Ботев Пд, които през последите 14 години и те като него са изиграли със сигурност малко повечко от 2 поредни  „не лоши двубоя, в които са се подобрили“, а въобще не бяха повикани на лагера в Дубай, даже не са викани и да тренират с мъжете. Юноши на Ботев Пловдив, които са носили медали, радост и какво ли още не, на не малко фенове. Какво ли е в душата на Тонев, който до преди две седмици не бе обличал през живота си фланелка различна от тази на Ботев Пд? Какво ли е било в душата на Слави, който не бе пожелан обратно при канарчетата? Какво ли е в душата на поредния преотстъпен, уж най-голям талант от школата, в Крумовград и т.н., и т.н.?

Миша, хубаво е да осъзнаеш, че присъствието ти в Ботев Пд е защото на собственика „тази идея му харесва„. И най-малкото преди да се размрънкаш, да се замилиш, чие място заемаш всеки ден, на лагера в Дубай, на тренировката с първия отбор, че дори и във фитнес залата, поради незнайно какви обективни или субективни причини…