Всеки голям футболен шампионат е подвластен на емоциите, зрелището, драмата, хубавите спомени (е, нерядко и лоши такива), триумфа и битката. След края му се помнят предимно големите победи, здравите битки и, естествено, шампионът. Има обаче едни моменти, които съпътстват всеки такъв шампионат. Това са моментите, които му предлагат особения колорит и го правят запомнящ се по свой собствен начин. Да, става въпрос за любопитните истории и мигове около всеки голям шампионат. Със сигурност такива ще има и около предстоящото Евро 2016 във Франция. Но докато то започне, нека си припомним кои са тези малки щипки от по-особените подправки, които придават на всеки шампионат на Стария континент свой собствен вкус. В началото никой не го е грижа Първото Европейско първенство се играе преди цели 56 години. Сега това е един от най-чаканите турнири в света на футбола, но явно тогава нравите са били съвсем различни. През настоящите квалификации, над 50 тима се включиха в борбата за квотите за Евро 2016, но преди първото издание на надпреварата, едва 17 тима са се борили за място на турнира. И сред участниците в квалификациите не са били имена като Италия, Англия, Холандия, Западна Германия... Е, България е там, но отпада рано от Югославия. Испания пък доброволно си тръгва, защото не иска да играе с комунистическия СССР. Да, първото Европейско първенство май не е било голям успех, все пак. Убиецът на гиганти... Люксембург Квалификациите за второто Европейско първенство раждат една от най-романтичните истории във футбола на Стария континент. Миниатюрното херцогство Люксембург, което никога не се е славело със силен футбол, е на една миниатюрна крачка от това, да е сред четирите най-добри на Евро '64. Всъщност, ако използваме сегашния еквивалент на турнира, гордите люксембургски национали играят четвъртфинал! По пътя си те отстраняват не кой да е, а съседите от Холандия, след като бият с 2:1 и изковават равенство 1:1. Така стигат до последната фаза преди шампионата, в която срещат Дания. Всички очаквания са „червеният динамит“ да избухне върху футболното джудже и да го смаже, но двата двубоя завършват наравно – 3:3 и 2:2. Стига се до трети сблъсък, в който датчаните с много зор и мъка изковават успех с 1:0 и се класират за Топ 4 на същинската фаза на турнира. Златната стотинка на Джачинто Факети Едва ли някога ще видим отново това, което реши полуфинала на Евро '68 в Италия. В здрава битка са се вкопчили домакините и смятаният за „непобедим“ по онова време отбор на СССР. Мачът е здрав, теренът е лош, времето е скапано, отборите са мъчени от травми. И въпреки това, битката е много люта, опасностите са налице, но само головете ги няма. Следват продължения, но и тогава защитите са непоколебими, а нападателите – отчаяни. Победител обаче трябва да има. И той е решен от... монета.
Капитаните на двата отбора са привикани в съблекалнята, съпроводени са от административни лица и съдиите. Едно завъртане на стотинката ще реши кой е финалистът. Капитанът на „скуадра адзура“ Джачинто Факети избира правилната страна – тура. Отборът му е на финал, а по-късно го и печели за единствената до момента европейска титла на Италия. Каква история само! Добрата стара Франция като символ на домакинския успех Едва ли има нещо по-прекрасно за един фен от това, да види любимия си отбор да печели трофей на домашния стадион. Е, в Европейските първенства това е изключително трудна задача. Всъщност, досега само три пъти е имало подобна развръзка. Испания през 1964 г. и Италия през 1968 г. поставят началото, а след това едва Франция продължава тази традиция през 1984 г. От тогава вече 32 години домакинът не може да се пребори за титлата на свой терен и французите се надяват да сложат точка на тази негативна серия на предстоящия шампионат.
Дали ще успеят? Съвсем скоро ще разберем. Това ще е и рекордното трето домакинство за Франция на такъв форум. Време е за ново начало На настоящото Европейско първенство ще имаме радостта да видим най-много държави, които за първи път ще участват на този форум – цели пет. Това са Албания, Северна Ирландия, Исландия, Словакия и Уелс. Така вече бройката на европейските страни, участвали на шампионат на Стария континент поне веднъж, набъбва на 32. Всъщност, през 1996 в Англия има шестима дебютанти, но два от тях са Русия и Чехия, които са наследили традициите на предшествениците си СССР и Чехословакия, така че сега бройката на новобранците е най-голяма. Шампион от плажа Всички знаем историята на най-изненадващия шампион (поне до 2004 г.). Дания дори не се класира за Евро '92, но заради войните на Балканите Югославия е отстранена от турнира в Швеция, за който е един от фаворитите заради страхотното си поколение. Но на тяхно място идва в последния момент „червеният динамит“, чийто играчи са събрани буквално от плажовете. А останалото е история. България иска да забрави антирекордите си Ако има едно участие, с което българският национален отбор не може да се гордее особено, това е Евро 2004. То е последното ни засега голямо първенство, но там нямаме с какво да се похвалим. Три загуби и голова разлика 1:9. Това ни нарежда в неособено приятната компания на антирекордьорите с най-лоши показатели в рамките на един шампионат. Другите, които записват три загуби и голова разлика от -8 са Югославия през 1984г., Дания през 2000 г. и Ирландия през 2012 г. В Португалия записваме и загуба с 0:5, като разликата от пет гола е най-голямата досега в рамките на един мач и ние сме сред тимовете, които са я допускали. Само югославяните са го допускали два пъти, като вторият път е при поражение с 1:6 – от Холандия. Първенството на Британия В настоящия шампионат ще има най-много британски отбори, отколкото някога са се класирали на такъв форум. Англия, Уелс и Северна Ирландия плюс Ирландия се добраха до финалната фаза, а само Шотландия не успя, въпреки че беше близо. Успеваемостта на Балканите също е доста добра – Албания, Турция, Румъния и Хърватия, но можеше да е и по-добре. Коментирай