Цветомир Вачев е сред най-талантливите футболисти в родната Втора лига. Крилото на Локомотив (София) прави силно впечатление с изявите си в Надежда през този сезон и от зимата насам има четири попадения в седем мача за “железничарите”. През есента 20-годишният футболист бе част от Пирин, където пък се отчете с три гола. Младокът разказа накратко за себе и състезателния си път пред Sportal.bg.
“След като минах през наборите на Славия, трябваше да премина към мъжкия футбол. Поради административни пречки не получих предложение за договор от “белите” и получих покана да тренирам с друг отбор. Тогава обаче също не успях да бъда картотекиран и трябваше да започна от Трета лига със Сливнишки герой. След това преминах в Локомотив (Горна Оряховица). Тогава може би успях да направя прехода от юношеския към мъжкия футбол, който не е никак лек особено за българските момчета. Беше ми нужно време да свикна с това, но смятам, че лека полека нещата се получават.
“Много се радвам, че феновете на Локомотив ме приеха така добре. Именно хората са основната ми мотивация да продължавам да се развивам. Все още нищо не съм постигнал, но е приятно, когато хората оценяват и малкото, което си направил, за да ги зарадваш. В Пирин също имах хубави моменти с публиката. Може би хората виждат, че се раздавам във всеки двубой и това ги кара да бъдат доволни. Също така се надявам и семейството ми да се гордее с това, което правя. Аз идвам от спортно такова и те са изиграли голяма роля, за да се запаля към спорта."
“Към момента за съжаление не намирам нивото на Втора лига за особено високо. Играе се предимно силов футбол, като качеството не е голямо. Отборите се стремят повече да рушат играта, отколкото да я градят. Разбира се, във всяка една ситуация човек може да изведе позитиви и да научи нещо. Аз лично винаги съм се стремял да трупам опит независимо дали съм в юношите, Трета лига, Втора лига, надявам се скоро и Първа лига, а по-нататък и в чужбина.
“Разбира се, че се надявам някой ден да достигна до националния отбор. Като за началото наистина се надявам на повиквателна за младежкия тим, но това разбира се е решение изцяло на треньорския щаб. За мен е една от мечтите да облека фланелката на България". За целта обаче трябва да продължавам да влагам всичко от себе си. След тренировка оставам да работя индивидуално, за да подобря компонентите от играта си". Това е пътят - работа и упоритост."
Вачев не е типичният образ на футболист, който сме свикнали да виждаме. Цветомир предпочита да не ходи по заведения, както голяма част от колегите си в родния футбол, а прекарва времето си сред природата. Освен това крилото на Локо не спира с образованието си и следва в университет и се интересува задълбочено от диетология, което използва в подготовката си за мачовете. Вачев е сред най-добрите спринтьори в родния футбол, в което вече се увериха голяма част от защитниците във втория ни ешелон.
“В свободното си време обичам да пътувам. Не си падам по шумните излизания, не слушам чалга, предпочитам Хиподил например. Имам сериозна приятелка от две години и обичам да прекарвам време с нея. Общо взето не мога да се впиша в наложения правилно или не за типичния роден футболист стереотип", завърши Вачев.
“След като минах през наборите на Славия, трябваше да премина към мъжкия футбол. Поради административни пречки не получих предложение за договор от “белите” и получих покана да тренирам с друг отбор. Тогава обаче също не успях да бъда картотекиран и трябваше да започна от Трета лига със Сливнишки герой. След това преминах в Локомотив (Горна Оряховица). Тогава може би успях да направя прехода от юношеския към мъжкия футбол, който не е никак лек особено за българските момчета. Беше ми нужно време да свикна с това, но смятам, че лека полека нещата се получават.
“Много се радвам, че феновете на Локомотив ме приеха така добре. Именно хората са основната ми мотивация да продължавам да се развивам. Все още нищо не съм постигнал, но е приятно, когато хората оценяват и малкото, което си направил, за да ги зарадваш. В Пирин също имах хубави моменти с публиката. Може би хората виждат, че се раздавам във всеки двубой и това ги кара да бъдат доволни. Също така се надявам и семейството ми да се гордее с това, което правя. Аз идвам от спортно такова и те са изиграли голяма роля, за да се запаля към спорта."
“Към момента за съжаление не намирам нивото на Втора лига за особено високо. Играе се предимно силов футбол, като качеството не е голямо. Отборите се стремят повече да рушат играта, отколкото да я градят. Разбира се, във всяка една ситуация човек може да изведе позитиви и да научи нещо. Аз лично винаги съм се стремял да трупам опит независимо дали съм в юношите, Трета лига, Втора лига, надявам се скоро и Първа лига, а по-нататък и в чужбина.
“Разбира се, че се надявам някой ден да достигна до националния отбор. Като за началото наистина се надявам на повиквателна за младежкия тим, но това разбира се е решение изцяло на треньорския щаб. За мен е една от мечтите да облека фланелката на България". За целта обаче трябва да продължавам да влагам всичко от себе си. След тренировка оставам да работя индивидуално, за да подобря компонентите от играта си". Това е пътят - работа и упоритост."
“В свободното си време обичам да пътувам. Не си падам по шумните излизания, не слушам чалга, предпочитам Хиподил например. Имам сериозна приятелка от две години и обичам да прекарвам време с нея. Общо взето не мога да се впиша в наложения правилно или не за типичния роден футболист стереотип", завърши Вачев.