Колкото повече минава времето, толкова по-наложително става да се връщаме към архивите от времето на соца. Защото в България май нищо не се променя.
Репортер на „ШОУ” разговаря с един от най-големите архивари на България - Марин Караиванов. Темата е легендарният партизански командир Леваневски и неизвестните факти около неговия живот и загадъчната му смърт. Кой и защо ликвидира командира на партизанския отряд „Васил Левски”? И кой е човекът, когото историята веднъж беше унищожила, а след това го възкреси? – Престъпник или герой? Палач или жертва?
- Г н Караиванов, какво ви провокира по темата „Леваневски”?
- Това, че цялата истина за този човек все още не се знае такава каквато е, а аз разполагам с документи, които опровергават неговото възкръсване. Появиха се публикации в медиите, които ту разпъват на кръст Леваневски, ту го издигат на пиедестал. Аз настоявам да кажа истината за него…
- За Леваневски се знаеше, че е партизански командир, загинал като герой. И изведнъж се появи един човек, който тръгна из тв студиата, каза, че се казва Димитър Калоянов, но е истинският Леваневски – бил спасен от руските тайни служби. Родата на партизанския командир обаче нарече този човек мошеник...
- Да, точно затова искам да говоря. Истинското име на Леваневски е Запрян Георгиев Фазлов. Неговата смърт беше официално обявена от Пловдивския окръжен съд през 2005 г. Може би единствен аз имам документи, които попълват това празно място.
- Измамник ли е човекът, който се появи в телевизионните студиа?
- Категорично. Леваневски е арестуван от Държавна сигурност през декември 1944 г. за, цитирам: „неподчинение и превишаване на власт.” В края на месец юни 1945 г. той е разстрелян тайно, без съд и присъда от двама агенти на Държавна сигурност, които не са навършили 24-годишна възраст.
Заровен е като псе някъде из софийските гробища. На 21 март 1977 г. Бюрото на ЦК на БКП, след дъжд качулка, посмъртно реабилитира Леваневски с аргумент, в който пише: „поради станала безумна, политическа грешка”. Само дето в протоколите не е записано чия е тази безумна грешка и защо никой не е наказан заради нея.
- През 1980 г. излиза книгата „Леваневски” на Давид Овадия. Фактите в нея измислени ли са?
- В тази, т.нар. документална книга четем само ала-бализми, описани с досадни подробности, но отговор на въпросите защо народната власт разстрелва Левановски без съд и присъда, и защо гробът му е останал анонимен, няма. Но се подчертава „криминалното минало” на Запрян Фазлов. Как когато бил на 16 години, откраднал от селската бакалница
пакет цигари и един сапун
Всъщност, такъв документ в архива няма, защото простъпката фактически не е била доказана. Но като му хвърлят един як пердах, юношата си „признал”, каквото му казали. Това „самопризнание” го вкарва в затвора за цели две години, но той излежава една и излиза на свобода. И преди да навърши 23, вече е безумно храбрият партизански командир.
За съжаление, имал твърде много недоброжелатели. За зла воля по същото това време „вождът и учителят на българския народ” Георги Димитров изпраща важна телеграфическа депеша до всички ръководства на БРП(к) със следния текст:”Тъй революция не се прави! Фашистките останки трябва тоз час да бъдат унищожени с нажежено желязо!...” И това е отдавна чаканият сигнал, за да започне в България едно ударно,
масово трепане на народните врагове
Само за една година, без съд и присъда, безпардонно са изтрепани над 138 000 „народни врагове”. Народният съд издава над 10 000 от т.нар. вердикти, сред които се мъдрят 2730 смъртни присъди и 305 - за доживотен затвор. В средногорското село Стряма пък местните ербап деветосептемврийски въстаници подхващат жестока кървава оргия срещу местното население, а по-късно обвиняват за това Леваневски.
Става въпрос за трепане, което прилича на баташкото клане от 1876 г. В публикацията си „Стряма-вторият Батак 1944 г.” авторката Надежда Любенова изрично подчертава, че партизанският флагман Леваневски не е взел участие в стрямското клане, тъй като той въобще не е стъпвал в това село, което е родно място на втория му баща. Но това не пречи на трепачите да му тръшнат на плещите кървавата вакханалия.
Най-бруталният убиец е човек на име Стоян Тенов
с партизанско име Орлов, който е излязъл в шумата три седмици преди да слязат партизаните. Той и неговите няколко авери, въоръжени с ножове, брадви и копачи, са изпратили на оня свят около 60 заможни селяни от Стряма. В архивите са запазени думите на бившия учител от това село Димитър Томов: „Да, след 9 септември 1944 г., жестоко бяха избити доста хора. Логиката беше безумна –
да убием тези, които преди 9 септември убиваха нас!
Жестоко беше посечен и най-добрият приятел на Леваневски - Панайот Лалев, общински полицай в селото - благ и кротък човек, неангажиран политически”, разказва Томов, а човек неволно си казва: Сякаш сега е по-различно!..Ще ви цитирам и спомените на един от колячите на име Коста Андонов от същото село Стряма: „Когато ги колехме, тяхната мамка мръсна, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха като на пилета!...
Други пък се напикаваха…”Покровителите на тази кървава вакханалия през 1944 – 1945 г. са били няколко: Трайчо Костов, политически секретар на БРП(к), Георги Дамянов, съветски НКВД-генерал-лейтенант, оглавяващ военния отдел на ЦК на БРП(к), генерал Леонид Филатов, извънреден представител на НКВД и личен пълномощник на световноизвестния главорез Берия. Към тях трябва да добавим още едно име – на Антон Югов, министър на вътрешните работи в правителството на трикратния военен превратаджия Кимон Георгиев. Тия ВИП казионни катили не са признавали ни баща, ни майка, защото е трябвало оперативно да се докажат като безпощадни цербери и верни служители на новата власт.
- Излиза, че Леваневски не е убивал, така ли?
- Не, няма такива доказателства! Леваневски е реабилитиран на 21 март 1978 г., и това съвсем не е случайно.
- Какво означава това?
- Че той е яко клеветен. Тайната му екзекуция, анонимният му гроб, говорят точно за това. В пространните записки на първия началник на Държавна сигурност в Хасково - Асен Митев, четем един многозначителен текст по казуса „Леваневски” – как той имал интимна връзка с един американски летец на име Хералд Джеймс. Вие ми кажете как Леваневски би могъл да остане жив при подобен сквернословен, житейски сценарий? В края на 1945 г. хасковлията Асен Митев е уволнен от ДС. Лепнаха му диагнозата психопатия. По-късно почина от масивен инсулт.
Хитроумният Трайчо Костов пък получи смъртно наказание, перфидно обвинен за шпионаж уж в полза на британското разузнаване и за злостно заговорничество с югославския вожд Тито. Обесиха го на 16 декември 1949 г. На 23 декември 1953 г. съветските товарщи скорострелно осъдиха Лаврентий Берия на смърт и моментално го разстреляха. Същата участ скоропостижно сполетя и генерал Леонид Филатов. През 1962 г. Антон Югов беше безметежно и майсторски катурнат от министър-председателското кресло, и то посредством порнографско-зрелищен, фотографски компромат, безупречно спретнат от политбюровския му другар Тодор Живков. Но това не попречи на Антон Югов да доживее до 91-годишна възраст.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
Репортер на „ШОУ” разговаря с един от най-големите архивари на България - Марин Караиванов. Темата е легендарният партизански командир Леваневски и неизвестните факти около неговия живот и загадъчната му смърт. Кой и защо ликвидира командира на партизанския отряд „Васил Левски”? И кой е човекът, когото историята веднъж беше унищожила, а след това го възкреси? – Престъпник или герой? Палач или жертва?
- Г н Караиванов, какво ви провокира по темата „Леваневски”?
- Това, че цялата истина за този човек все още не се знае такава каквато е, а аз разполагам с документи, които опровергават неговото възкръсване. Появиха се публикации в медиите, които ту разпъват на кръст Леваневски, ту го издигат на пиедестал. Аз настоявам да кажа истината за него…
- За Леваневски се знаеше, че е партизански командир, загинал като герой. И изведнъж се появи един човек, който тръгна из тв студиата, каза, че се казва Димитър Калоянов, но е истинският Леваневски – бил спасен от руските тайни служби. Родата на партизанския командир обаче нарече този човек мошеник...
- Да, точно затова искам да говоря. Истинското име на Леваневски е Запрян Георгиев Фазлов. Неговата смърт беше официално обявена от Пловдивския окръжен съд през 2005 г. Може би единствен аз имам документи, които попълват това празно място.
- Измамник ли е човекът, който се появи в телевизионните студиа?
- Категорично. Леваневски е арестуван от Държавна сигурност през декември 1944 г. за, цитирам: „неподчинение и превишаване на власт.” В края на месец юни 1945 г. той е разстрелян тайно, без съд и присъда от двама агенти на Държавна сигурност, които не са навършили 24-годишна възраст.
Заровен е като псе някъде из софийските гробища. На 21 март 1977 г. Бюрото на ЦК на БКП, след дъжд качулка, посмъртно реабилитира Леваневски с аргумент, в който пише: „поради станала безумна, политическа грешка”. Само дето в протоколите не е записано чия е тази безумна грешка и защо никой не е наказан заради нея.
- През 1980 г. излиза книгата „Леваневски” на Давид Овадия. Фактите в нея измислени ли са?
- В тази, т.нар. документална книга четем само ала-бализми, описани с досадни подробности, но отговор на въпросите защо народната власт разстрелва Левановски без съд и присъда, и защо гробът му е останал анонимен, няма. Но се подчертава „криминалното минало” на Запрян Фазлов. Как когато бил на 16 години, откраднал от селската бакалница
пакет цигари и един сапун
Всъщност, такъв документ в архива няма, защото простъпката фактически не е била доказана. Но като му хвърлят един як пердах, юношата си „признал”, каквото му казали. Това „самопризнание” го вкарва в затвора за цели две години, но той излежава една и излиза на свобода. И преди да навърши 23, вече е безумно храбрият партизански командир.
За съжаление, имал твърде много недоброжелатели. За зла воля по същото това време „вождът и учителят на българския народ” Георги Димитров изпраща важна телеграфическа депеша до всички ръководства на БРП(к) със следния текст:”Тъй революция не се прави! Фашистките останки трябва тоз час да бъдат унищожени с нажежено желязо!...” И това е отдавна чаканият сигнал, за да започне в България едно ударно,
масово трепане на народните врагове
Само за една година, без съд и присъда, безпардонно са изтрепани над 138 000 „народни врагове”. Народният съд издава над 10 000 от т.нар. вердикти, сред които се мъдрят 2730 смъртни присъди и 305 - за доживотен затвор. В средногорското село Стряма пък местните ербап деветосептемврийски въстаници подхващат жестока кървава оргия срещу местното население, а по-късно обвиняват за това Леваневски.
Става въпрос за трепане, което прилича на баташкото клане от 1876 г. В публикацията си „Стряма-вторият Батак 1944 г.” авторката Надежда Любенова изрично подчертава, че партизанският флагман Леваневски не е взел участие в стрямското клане, тъй като той въобще не е стъпвал в това село, което е родно място на втория му баща. Но това не пречи на трепачите да му тръшнат на плещите кървавата вакханалия.
Най-бруталният убиец е човек на име Стоян Тенов
с партизанско име Орлов, който е излязъл в шумата три седмици преди да слязат партизаните. Той и неговите няколко авери, въоръжени с ножове, брадви и копачи, са изпратили на оня свят около 60 заможни селяни от Стряма. В архивите са запазени думите на бившия учител от това село Димитър Томов: „Да, след 9 септември 1944 г., жестоко бяха избити доста хора. Логиката беше безумна –
да убием тези, които преди 9 септември убиваха нас!
Жестоко беше посечен и най-добрият приятел на Леваневски - Панайот Лалев, общински полицай в селото - благ и кротък човек, неангажиран политически”, разказва Томов, а човек неволно си казва: Сякаш сега е по-различно!..Ще ви цитирам и спомените на един от колячите на име Коста Андонов от същото село Стряма: „Когато ги колехме, тяхната мамка мръсна, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха като на пилета!...
Други пък се напикаваха…”Покровителите на тази кървава вакханалия през 1944 – 1945 г. са били няколко: Трайчо Костов, политически секретар на БРП(к), Георги Дамянов, съветски НКВД-генерал-лейтенант, оглавяващ военния отдел на ЦК на БРП(к), генерал Леонид Филатов, извънреден представител на НКВД и личен пълномощник на световноизвестния главорез Берия. Към тях трябва да добавим още едно име – на Антон Югов, министър на вътрешните работи в правителството на трикратния военен превратаджия Кимон Георгиев. Тия ВИП казионни катили не са признавали ни баща, ни майка, защото е трябвало оперативно да се докажат като безпощадни цербери и верни служители на новата власт.
- Излиза, че Леваневски не е убивал, така ли?
- Не, няма такива доказателства! Леваневски е реабилитиран на 21 март 1978 г., и това съвсем не е случайно.
- Какво означава това?
- Че той е яко клеветен. Тайната му екзекуция, анонимният му гроб, говорят точно за това. В пространните записки на първия началник на Държавна сигурност в Хасково - Асен Митев, четем един многозначителен текст по казуса „Леваневски” – как той имал интимна връзка с един американски летец на име Хералд Джеймс. Вие ми кажете как Леваневски би могъл да остане жив при подобен сквернословен, житейски сценарий? В края на 1945 г. хасковлията Асен Митев е уволнен от ДС. Лепнаха му диагнозата психопатия. По-късно почина от масивен инсулт.
Хитроумният Трайчо Костов пък получи смъртно наказание, перфидно обвинен за шпионаж уж в полза на британското разузнаване и за злостно заговорничество с югославския вожд Тито. Обесиха го на 16 декември 1949 г. На 23 декември 1953 г. съветските товарщи скорострелно осъдиха Лаврентий Берия на смърт и моментално го разстреляха. Същата участ скоропостижно сполетя и генерал Леонид Филатов. През 1962 г. Антон Югов беше безметежно и майсторски катурнат от министър-председателското кресло, и то посредством порнографско-зрелищен, фотографски компромат, безупречно спретнат от политбюровския му другар Тодор Живков. Но това не попречи на Антон Югов да доживее до 91-годишна възраст.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
