Учителят по математика Донев изчаква вратата на кабинета да се затвори и след това се обръща към единствения ученик, който седи на втория чин до прозореца:
- Знаеш ли защо те накарах да останеш след часовете, Мишо?
- Не, господин Донев - отвръща смутено момчето.
- Заради това, което те видях да правиш в час. Не отричай - усмихва се дяволито учителят. - Наблюдавам те цял месец. Ти работиш с четири хикса - признай си!
- Е, понякога успявам - отвръща Мишо.
- Виждал съм ученици да работят успешно с две неизвестни, някои опитват и с три. Но с четири неизвестни! Това е нещо изключително!
- Може ли да ви призная нещо? - пита момчето.
Учителят по математика се приближава до него, гали го по главата и бащински го подканя:
- Разбира се, моето момче. Слушам те.
- Опитвал съм и с шест хикса и то твърди, господин Донев. Дори два пъти успешно.
- Ти, ти... Ти си гений! - засиява учителят. - Да залагаш на шест равни мача, да познаваш шест хикса! Гений! Мишо, моля ти се, кажи ми поне три хикса за следващия тираж и веднага ти оправям двойката по математика.