България не успя да се класира за Олимпийските игри в Париж, след като завърши на пето място от 8 тима с актив от 4 победи и 3 загуби. Българите имаха добри шансове предвид резултатите в групата, но изпуснатите възможности срещу Аржентина и Полша не дадоха шансове за квота. „Тема Спорт“ потърси бившия капитан на националния отбор Димо Тонев за коментар около представянето на нашите в Китай.

Привкусът след турнира

С противоречиви чувства съм, както и мнозина от волейболните фенове. Изпуснахме една прекрасна възможност. Всички говорят колко малко не ни стигнало, ако бяхме играли така или иначе… Факт е, че изпуснахме страхотни шансове и с Полша, и с Аржентина. Неудовлетворение за станалото има у всички.

Няма как отборът да играе на максимума, като тръгваш на квалификацията с нагласата и мотивацията „Каквото стане“. Или тръгваш да се класираш, или не. С „Каквото стане“ не заминаваме с пълен състав, отиваме с един диагонал… Мотивацията не беше на необходимото ниво. Не може да отидеш така на квалификацията и като ти се открие възможност, изведнъж да се мотивираш. Най-силните отбори, които играха Лига на нациите, а след това европейско първенство и Панамерикански игри, бяха поизчерпали силите си за това последно състезание. И ако ние бяхме се готвили и насочили вниманието си само към тази квалификация, можеше да е друго. Ще кажете – нямаме състезатели. Колкото имаме – толкова. Ако го бяхме направили по най-добрия начин, шансовете ни бяха реални. Сега вече е късно.

Време за изводи

Трябва анализ – да се каже защо се стигна дотук, използвахме ли всички най-добри състезатели, имахме ли правилната мотивация, треньорският щаб оптимално ли проведе това състезание като подготовка и участие. От всички тези неща трябва да си извадим изводите. Ако сме допуснали грешки, да не ги повтаряме. Няма нужда да търсим къде е вината. При нас нещата се повтарят постоянно. Винаги съм казвал – ние нямаме стратегия за развитие на националните отбори. Младежките гарнитури вървят добре, но кои са сега заместниците на Цецо Соколов, на Мартин Атанасов, на Георги Сеганов? Кои са? Някой ще каже – младият Симеон Николов. Да, той се включи в откъслечни моменти и го направи наистина много добре. Но дали един 16-годишен разпределител е готов да води национален отбор в битки на големи първенства? Според мен - не. Технически той може да има качествата. Но за да стане разпределител, му трябват поне още 4-5 години игра. Ако Цецо Соколов спре да играе, а той най-вероятно ще го направи, кой ще е следващият? Ще пуснем диагонала на младежкия национален отбор да се бие с Италия и Щатите ли? В света никой не го е направил. Мисля, че и нашите състезатели няма да го постигнат без нужния опит.

Игровите проблеми

Навсякъде бяха – начален удар, посрещане, разпределителят ни с много големи проблеми. Мотивацията не беше на ниво. Когато излезеш на „Каквото стане“ и изпуснеш контра на 24-та точка и питаш „Какво стана?“, то е станало преди мача. Когато си с нагласа да мине този турнир и да си ходим по клубовете, става така. Технически анализ може да правим до утре сутринта. Но някой трябва да го направи. Лошото е, че федерацията не го и не търси отговорност от никого.

Критиките от страна на Стоев

Мартин е прав, но той е субективен. Годината е празна, но не заради резултатите, а защото нямаме готови състезатели за следващите години. Всяка година говорим за подмладяване, но тези играчи трябва да се интегрират постепенно. Това е дълъг процес. И естествен. Талантите трябва да започват да тренират, да играят в контроли, в официални мачове. Говореше се, че квалификацията е добра възможност за обиграване на млади състезатели. Ако бяхме отишли с млади, щеше да е грешка, защото имахме реални шансове.

Отсъствието на Скримов

Ако имахме реални амбиции за класиране на олимпиада, за мен на Тодор Скримов трябваше да се каже така: „Няма да тренирате цяло лято, защото сте уморени, имате травми и така нататък. Ще дойдете да тренирате два месеца преди квалификацията. Хем няма да ходите в Сибир на майна си Райна, а ще сте си в България да се готвите.“ И за тях щеше да е супер, и за националния. Цецо Соколов на европейското беше бледа сянка, а на квалификацията – коренно различен. Защото тренира 40 дни повече. Двама-трима опитни можеше да се викнат да тренират специално за квалификацията. Но трябва здрава работа с националния отбор. На разпределителя Сеганов явно не му се обръща внимание в клубния отбор и той не е мръднал за последните 5 години. И ако се работи лятото с него 5 месеца, няма да ги хвърля от другата страна топките. Време има достатъчно за работа.

Димо ТОНЕВ, бивш национал и член на УС
"Тема Спорт"

Снимки: Startphoto