Доцент Иво Христов социолог, юрист и приподавател във ВУЗ. Завършил е няколко световни университета, със специализации във Вашингтон, Москва, Страсбург,  в университета „Карло Бо“ в Урбино, Италия (2005) и Нойвалдег институт във Виена. Топ социологът, юрист и социален изследовател разкри жестоката истина за днешна България и извади позабравени, но прелюбопитни факти от близкото й минало.

 

– Доц. Христов, какво се случва с политическата ни класа. Тези дни стана нещо немислимо – Доган изхвърли Местан от ДПС. Бихте ли ни разяснили?

– Това, което се случи след речта на Доган, е само последен акорд от процеси, за които публиката няма никаква представа. А истинската работа бе свършена зад кулисите. Ако някой си мисли, че това, което се представя на публиката е истинският икономически и социален живот на държавата, той дълбоко се лъже. Доминираната и командвана от САЩ родна Олигархия и нейните слуги – политиците  отвреме – навреме пускат по някой фойерверк, чиято цел е даде храна за размисъл на обикновените хора. Която обаче храна си е чисто ГМО – заблуди и лъжи, биещи далече от центъра на истината. Целта им е ясна – да ни дезинформират и объркат. И успяват! Така за 25 години си изпуснахме страната, България се превърна в мъртвешка зона с мъртвешко статукво, нея просто вече я няма като държава. Тя не съществува! Но нека не говорим за Доган и Местан. Това е дребнотемие на фона на това, което става с държавата.

 

– Кажете ни тогава като социолог, какво се случва с България?

2. 5 милиона българи се евакуираха за последните 2 десетилетия. Това не е миграция, а евакуация. От София до Бургас, страната е само един трагичен микс от старчески домове и цигански катуни. Преди 25 години, България бе сред 35-е най-развити страни в света, в момента е след 80-о място по индекса на ООН за човешко развитие. Някога бяхме космическа държава, а сега ни обясняват, че трябва да развиваме „кънтри туризъм“ и да садим боб. Преди 25 години страната имаше гръбнак и с нас се съобразяваха, включително и във военно отношение. Имахме толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно. И от нас се страхуваха и ни уважаваха.мъртвешка зона

 

– Да, имахме работеща икономика, работеща власт…

– Бяхме една от водещите страни в електрониката, въпреки ехидните подмятания за качеството на нашата електроника. Но България имаше един от трите завода в света за дискови запаметяващи устройства – този в Стара Загора. Другият беше в Силиконовата долина, а третият в Япония. Тогава бяхме нещо, а сега сме нищо.

 

– Къде да търсим вината, има ли виновни според Вас?

– Ние българите сме виновни за всичко това. Въпреки геополитическата ситуация, въпреки „доброто отношение“ на големите играчи и нашите съседи. Но вината е изцяло наша, защото именно ние не сме възпитани в най-важното нещо, което всъщност прави от народите нации с гръбнак: култура на личната отговорност, на личната вина и оттам на личното спасение. Народ се спасява не през бягане поединично, а да спасим себе си, като спасим обществото.

 

– Как се възпитава такова отношение и мислене?

В България остана демографската шлака. За тези си думи, които казах по-рано бях критикуван, но… За тези 25 години, у нас израснаха няколко генерации деца, които считат омерзителното ни настояще за нещо нормално. И ако някой някога реши, че тази страна трябва да се спасява, най-страшното е, че и сега вече няма с кого да го прави. Има четири-пет генерации, които просто трябва да бъдат прескочени. Разбира се, в тях има някои изключения.

 

– Това, което казвате е изключително песимистично и тъжно?

– За сметка на това пък е вярно!