Феновете в червено отново бяха там. Отново пяха мощно и оглушително. Отново избухнаха с чудесни хореографии. Отново вярваха. И отново се разочароваха. На терена нямаше нищо. Падна един случаен гол и Левски спечели. Ако не беше огромната еуфория сред привържениците и 13-годишната "синя" суша, този финал щеше да бъде забравен бързо. Червената мъка и този финал без нито един удар в очертанията на вратата на 17-годишния вратар на Левски, сякаш прозираха през целия сбъркан сезон на "червените". От великия ЦСКА остана само великата му публика. Колос - европейски, световен, но само на трибуните! Нещо със сигурност трябва да се промени.

Помните ли началото на сезона? Любо Пенев беше освободен в късните часове след... победа. На пресконференцията, която даде малко след това, Ел Голаедор повтори на няколко пъти, че в клуба се работи "на парче". Разказа и как четири месеца по-рано се е разбрал със Стойчо Стоилов да води отбора до лятото на 2022 г. Пристигна Стойчо Младенов.

От една страна силен ход на ръководството спрямо феновете, предвид огромната обич от страна на сектор "Г", с която се ползва Любо, но и грешка, тъй като Екзекутора на Ливърпул не е от треньорите, които съм мълчат. Полека-лека отборът тръгна нагоре, стигна дори до групите на ЛК след мача на сезона с Виктория (Пилзен). С времето цесекари свалиха страшно много критериите си, не знам дали си дават реална сметка за това. "Червена" България се радва на влизане в групи. Добре, но за фенове видели и чели за детронирането на Аякс, един от най-великите отбори в историята на футбола, би трябвало да е успех поне достигане до елиминациите в турнир като ЛК. 

Преди време тарторът на сектор "Г" Иван Велчев каза, че клубът е създаден да бъде пръв. Естествено, от другия лагер започнаха да се шегуват с думите му, но от гледна точка на привържениците на ЦСКА Велчев е прав - те искат винаги отборът им да е пръв и второто място за тях е провал. В последно време обаче шампионската титла е далеч и цесекарите започнаха все по-често да си служат с думи като "играйкане", "славизация", "присъствие" и пр.

През зимата титлата не изглеждаше далечна. Напротив. Разликата с Лудогорец беше сведена на само две точки. Дойде време за селекция, за подготовка преди пролетния щурм. В Белек обаче светна сигнална лампа. Бях на мачлето с Академия Пандев, когато Стойчо Младенов пусна резервите - 0:4. Много слаба игра. След мача наставникът беше бесен. "Това тук не е Капалъ чарши! Глоби трябват", ядосваше се той. Мисля, че после каза същото и пред телевизията, която отразяваше контролата. Каза и друго: "Нямам дълбочина на състава". Мина и замина подготовката. Започна пролетният полусезон - там вече колата се обърна сериозно. И Стойчо беше сменен след победа. "На мен не ми е дадено правото да селектирам и менажирам", каза Екзекутора преди да си тръгне.

Да изостанеш на 20 точки зад първия, след като преди пролетните мачове си бил втори, на две точки разстояние... Вие помните ли друг такъв случай в последните 20-30-40 години в българския футбол? Дойде и финалът за купата, преди който армейските фенове станаха свидетели на мъчителната победа с дузпи над Славия и катастрофата в Разград с 0:5... На фона всички тези катаклизми в Борисовата градина цесекарите се обезвериха, омърлушиха се, докато на "Герена" изглеждат по-обединени и надъхани отвсякога. И все пак "червена" България се мобилизира за финала за купичката, защото на фона на историята този трофей наистина си е за умалителна форма. За да получи нула. Едно нищо. Добре де, как може в часовете преди финала да напишеш, че победата "не е на всяка цена"? 

Някои ще кажат, че най-важното е стадионът. "Армията". Да, стадионът е много важен. Нека се построи! Но какво значи това? Пет години ще се работи по стадиона, а през това време отборът ще събира калъфките ли? Къде остава спортно-техническото управление? Лудогорец колко титли спечели, докато се изградиха трите трибуни в Разград? Атлетико Мадрид стигна финал в ШЛ, докато вървеше завършването на "Уанда Метрополитано"? Левски за малко щеше да стане шампион, докато се строеше сектор "А" на "Герена". Както наскоро каза един колега, важно е колко хора ще ходят на този стадион.

Защото колко публика ще има на домакинството с Ботев (Пловдив) в края на този провален сезон? Сезон след сезон армейските фенове продължават да чакат. Докога колосът ще е само на трибуните?