Волейболистите на Левски София триумфираха с шампионската титла в Efbet Супер Волей. „Сините” надиграха ЦСКА с 3:1 гейма в третия двубой от финала, който се игра пред пълни трибуни в зала “Левски София” и спечелиха с златото с 3-0 победи. Така Левски се завръща на най-високия връх след 15-годишна пауза, като за последно спечели титлата през 2009 година.
Един от най-опитните в състава на Левски, капитан на тима и национал Светослав Гоцев е печелил много отличия в чужбина, но става за първи път шампион в България. Централният блокировач заяви в интервю за BGvolleyball.com, че титлата е дълго чакана, но навсякъде е еднакво трудно да стъпиш на златния връх. Гоцев говори още за участието си в националния отбор и бъдещето с Левски.
- Честита титла! Дълго чакан златен връх в България?
- 33 години по-късно (смее се).
- Защо 33 години?
- Защото съм на толкова. През 2012 година играх с Пирин на финал в първенството срещу Марек, но тогава, поради една или друга причина, финалният плейоф бе прекратен при 1:1 (за мен си бях шампион тогава). Но да не задълбаваме. Така че, да, първа титла официално, дочаках (смее се). Искам да поздравя всички мои приятели от Брезник, защото бяха на мача и ме подкрепяха. Не само в тази среща, а и в другите двубои. Винаги са ми били опора. Това е моят роден град. Аз много го обичам и съм много съм близък с хората там. Бих искал да им кажа, че това, че са били до мен и са ми давали подкрепа, е много важно.
- Ще отпразнуваш ли с тях титлата?
- Първо мисля да се посветя на отбора и семейството ми и след това ще отида в Брезник и ще празнувам и с тях.
- На кого посвещаваш тази титла?
- Тя е извоювана с много труд и пот. Не мога да кажа, че преди този мач съм вярвал, че ще станем шампиони. Виждал съм в спорта страшни обрати. Ние сме млад отбор, което води до известна нестабилност. Това е внасяло усещане, че можем да бием всеки, но можем и да изгубим от всеки. За радост успяхме да пречупим отбора на ЦСКА и сме шампиони. Посвещавам титлата на ръководството и треньорите, които вярваха в мен и ми дадоха шанс да играя за този клуб.
- Съпоставим ли е успеха тук и титла в чужбина?
- Реално навън съм ставал шампион на Франция. И на двете места титлите са еднакво трудни. Някои като започнат да коментират нивото на шампионата, къде било по високо, къде било по ниско. Не знам как го оценяват, но навсякъде се изисква всеотдайност и много труд, за да си най-добрия. Във Франция, като съм бил шампион, знам колко труд и саможертви сме правили с моите съотборници. Тук в Левски младите момчета ги видях как израстват буквално пред очите ми в последните три години. Много бързо се промениха от това, което беше преди три години и сега. Не само визуално, но и като качества, напредък и развитие. Така че е трудно навсякъде. Лесно покорен връх няма.
- Изтече ти тригодишния договор с Левски. Продължаваш ли със „сините“ за новия сезон?
- Да, моят договор изтече. Но Мони, Къндев и Титрийски тръгват за САЩ, Алехандро и Майкон също няма да са в този отбор. Реално много хора няма да ги има през следващия сезон. Остава една празнина. Ще се играе Шампионска лига, трябва да се прави селекция. Но това са вече е въпрос на политика на куба. Остава да се надяваме, че ръководството ще вземе най-правилното решение да се запълни празнината на всеки пост.
- Реално не отговори на въпроса...
- Отговорих като политик (смее се). Нямам яснота за момента. Трябва да говорим с ръководството, да видим каква е идеята като селекция за следващия сезон и за Шампионска лига, защото едно участие в този силен турнир, само заради участието и пътуването, не е най-оптималния вариант. Надявам се да бъде взето най-доброто решение и ще преценя.
- Значи при добра селекция би останал?
- Към Владо Николов този въпрос...
- Отново си с повиквателна за националния отбор. Миналата година каза, че си дал своето. Сега промени ли ти се мнението?
- Не знам защо всички са отписали Олимпиадата, при положение, че осем победи в Лигата на нациите реално могат да ни класират по ранкинг. Затова, щом има шанс, аз съм в националния отбор. За момента се чувствам що-годе добре физически и мисля, че мога да помогна на отбора. Ако нямат нужда от мен - не е драма. Мачовете, които съм изиграл с националния отбор са били повече от това, което ще изиграя в бъдеще. Нямам болни амбиции, че едва ли не трябва да съм вътре на всяка цена. Така са преценили треньорите и се радвам, че са оценили моя труд и съм сред 30-те най-добри състезатели в държавния ни тим.
- Няколко думи за новия национален селекционер?
- Не го познавам лично, но съм играл срещу неговия клуб в Италия. Предполагам, че е един добър треньор, чувам го от всякъде. Човек се учи докато е жив, може пък и аз да науча нещо ново от него.
- Ще издържиш ли физически да бъдеш цяло лято с националния тим?
- Всеки професионален спортист повече от две седмици почивка не трябва да има, защото после връщането е изключително трудно. Трябва да се поддържа тонус и форма. Така че аз съм се настроил за едно дълго лято. Пък от там насетне Господ да ми дава здраве и аз ще играя. Не мога да кажа, че не ми се играе. Националният отбор е дълг и чест. Надявам се и по-младите момчета така да го приемат, защото ние сме изчезващ народ и малка държава. Както виждате в Парламента на се интересуват много от спорта. Ние сме самосиндикални, голи и боси, но ще се бием за държавата, както винаги е било.
- Да обобщим – продължаваш да играеш и за България и на клубно ниво?
- Ами за отказване не съм мислил. Ще играя докато мога. То отказването не се мисли, то идва само. Никой предполагам не казва – „утре се отказвам“. С болежките и травмите идва това време. Да се надявам, че ще е някъде в бъдещето. Пак казвам Господ да ми дава здраве, благодарен съм, че още съм на игрището и правя това, което обичам.
Снимки: Startphoto
