Пристигането ми в Бургас предизвика ентусиазъм в момчетата, нещо което не видях на Купата, дано да продължим така, коментира новият треньор на Нефтохимик

Най-успешният ни треньор в модерната ера на българския мъжки волейбол от вчера е начело на ВК Нефтохимик 2010. В Бургас вече е Мартин Стоев, който измина пътя от световна титла за младежи в Кайро през 1991 г. като играч, през бронзови медали начело на националния отбор от световно и Световна купа, титли и като състезател и като наставник до създаването на блестящо поколение от набор 2003 (8 медала от 9 първенства). Няма да е пресилено, ако кажем, че синът на световния вицешампион Стоян Стоев и бронзовата олимпийска медалистка в баскетбола Маргарита Щъркелова е епоха в българския волейбол. Ето какво каза след първите си два дни тренировки с Нефтохимик пред официалния клубен сайт 52-годишният Стоев, който на 24 януари ще дебютира начело на носителите на титлата срещу Пирин в Разлог в 12 кръг на елита.

Добре дошъл в Бургас! Как се стигна до идването ти?

Благодаря! С президента на клуба – г-н Огнян Томов, отдавна си имаме една симпатична приказка. Уважението между нас е взаимно. Сега условията, които ми предложи той, са много добри. Организацията във ВК Нефтохимик 2010 е на европейско ниво – като условия за живот и подготовка, като медикаменти за възстановяване, като логистика. Ако трябва да направя едно сравнение с Левски Сиконко – единственото място в България, където съм бил треньор в пълния, професионален смисъл във волейбола – условията за онова време в България бяха перфектни. Условията понастоящем във ВК Нефтохимик, които е създал г-н Томов, са перфектни за днешното време.

Тоест, на състезателите им остава само да играят и да печелят…

Те са професионалисти. Това им е работата. Не е нужно да се обичаме, важното е да има приятелски отношения в името на една единствена цел – победата.

Как ти се видя отборът на първата тренировка?

Ентусиазираха се момчетата, развикаха се! Нещо, което не забелязах по време на четвъртфинала за Купата на България с ЦСКА. Личи си, че има импулс. Дано така да бъде и занапред!

Ти лично как се чувстваш в Бургас – за първи път си извън София у нас като треньор.

Различна ми е ситуацията, но все пак аз също съм професионалист. Плюс това дали ще съм в Констанца, Рим или Бургас, аз не съм у дома, в София. Но като живеене и климат Бургас е едно много хубаво място. Надявам се бързо да свикна – а и в интерес на истината няма толкова много за свикване…

Откакто се оттегли от юношеския национален отбор в края на 2022-а, не си работил. Много ли те сърбят ръцете?

Почивах 15 месеца. От 1986-а година – първата ми година при мъжете в Миньор Бухово, не съм имал толкова време без работа. Но следях, разбира се, първенството.

И какво видя в Нефтохимик и останалите отбори?

В Нефтохимик има качество, важното е да не престава да се работи. Колкото до другите, и в турнира за Купата на България се видя, че пет-шест отбор винаги могат да се изненадат един друг.

Как се привлича публика в залата?

С хубава игра, с победи и с личности! Образно казано, всеки би отишъл на концерт на Лейди Гага, но кой ще отиде на концерт на Леля Еди коя си…?!

Първият ти мач е в сряда в Разлог.

Позната ми е обстановката, а и сега идва един сгъстен цикъл от мачове с началото на пролетния полусезон. Така че няма да скучая. Същото важи и за играчите.

Мартин Стоев - визитка

Роден на: 3.12.1971, София

Кариера като играч: 1986-1991 – Миньор Бухово; 1992-1993 – Мантуа, Италия; 1993-1994 – Верона, Италия; 1994-1995 – Орестиада, Гърция; 1995-1997 – Матера, Италия; 1997-1998 – Монтикиари, Италияц; 1998-1999 – Цървена звезда, Сърбия; 1999-2000 – Сфакс, Тунис; 2000-2002 – Левски; 2002-2003 – Марек Юнион Ивкони; 2003-2005 – Анортозис, Кипър.

Успехи като играч:
Световен шампион за младежи с България – 1991
Два пъти шампион на Африка със Сфакс – 1999, 2000
Арабски шампион със Сфакс – 2000
Три пъти шампион на България – с Миньор Бухово (1991) и с Левски (2001, 2002)
Шампион на Кипър с Анортозис – 2005
Носител на Купата на България с Левски – 2001
Носител на Купата на Кипър с Анортозис – 2005
Носител на Суперкупата на Кипър с Анортозис – 2004
Финалист за Купата на CEV с Орестиада – 1995
Вицешампион на България с Марек Юнион Ивкони – 2003

Кариера като треньор: 2005-2008 – България, мъже; 2005-2008 – Левски; 2008-2009 – Халкбанк, Турция; 2011-2012 – Томис Констанца, Румъния; 2013 – Левски; 2013 – Томис Констанца, Румъния; 2016-2017 – Аркада Галац, Румъния; 2017-2022 – Сливнишки герой; 2018-2022 – България до 17, до 19 и до 20 г.

Успехи като треньор:
Бронз на световното в Япония с България – 2006
Бронз на Световната купа в Япония с България – 2007
Световен вицешампион с България до 19 – 2021
Европейски вицешампион с България до 17 – 2019
Вицешампион на Младежкия олимпийски фестивал в Словакия с България – 2022
Бронз на европейското в Италия с България до 20 г. – 2022
Четири пъти Балкански шампион с юношите на България – 2018, 2019, 2021, 2022
Шампион на България с Левски – 2006
Шампион на Румъния с Томис Констанца – 2013
Носител на Купата на България с Левски – 2006
Носител на Купата на Румъния с Томис Констанца – 2013
Два пъти Треньор №1 на България – 2006, 2007