Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „Червените волейболни сърца на България“ ще ви припомни миналото и ще ви разкаже настоящето на едни от най-големите легенди на армейския клуб.

Валя Борисова е родена на 27.03.1973 година във Враца. 4-кратна шампионка с екипа на ЦСКА. Една от най-стойностните нападателки на клуба от 90-те години на миналия век. Съпруга на легендата Николай Иванов и майка на настоящата нападателка на клуба – Дария Иванова.

- Как започна вашата връзка със ЦСКА?

– Малко предистория. Започнах да тренирам волейбол в шести клас в Ботев Враца. Тогава се сформира спортното училище в града и треньорката Маргарита Илиева събираше деца. Моята сестра Силвия Борисова играеше волейбол и родителите ми настояваха и аз да започна да играя волейбол, за да сме заедно. Преди това тренирах лека атлетика. Спрях с атлетиката и влязох в залата. Развивах се добре и в осми клас попаднах в женския отбор на Ботев и може би тогава са ме забелязали от ЦСКА. През 1990 година във Враца дойдоха Спиридон Зегов, Иван Николов и полковник Чолаков, за да ме искат да премина в ЦСКА. Харесваше ми клуба като цяло. Познавах момичетата, с които бяхме в девическия национален отбор и това наклони везните да приема тяхното предложение.

- Помните ли пробива си в женския отбор и при кой треньор стана това?

– Ами след преминаването ми от Ботев, попаднах направо в женския отбор с треньор Иван Николов, именно при него беше първия ми пробив. Тогава в отбра бяха Емилия Пашова, Пенка Натова, Дарина Бонева, Деси Никодимова, Петя Попова, а ние по-младите имахме примери, от които да се учим на поведение на игрището. На следващата година стана трансформацията в отбора, защото по-опитните заминаха в чужбина и ние започнахме да играем.

- Кои са най-емблематичните срещи в които играхте и в които имахте ключова роля?

– По това време основната конкуренция беше между ЦСКА и Левски, всички финални мачове имаха своя особен заряд. За мен запомнящ се финал беше през 1996 година, в който спечелихме титлата и получих приза за най-добър нападател.

- Къде се чувствахте най-силна на полето?

– На посрещане, с Елица Никодимова посрещахме на цяло игрище и имахме много добър синхрон с нея. По това време я нямаше функцията на либеро, което играе на посрещане и в защита.

- Кои момичета ви бяха най-близки в състава?

– Всички от младата генерация – Елица Никодимова, Юлия Иванова, Тони Зетова, Нели Маринова и Светла Евгениева, с тях прекарвахме заедно много от свободното си време, когато не бяхме ангажирани с тренировки.

- От толкова много успехи имате ли такъв, който ви е най ценен?

– Всеки успех сам по себе си е ценен, много усилия и постоянство полагахме, за да стигнем до успеха. Не мога да отлича само един.

- Кои са треньорите допринесли най-много за изграждането ви като състезател в ЦСКА?

– Той е един, Иван Николов. Той ме искаше в отбора, грижеше се за нас да се развиваме като състезатели и като хора.

- На къде поехте след ЦСКА?

– Първият ми трансфер бе през 1997 година в Италия. На следващата година преминах в турския Еджзаджъбашъ, с който спечелихме златните медали от турнира на шампионите, съвременната Шампионска Лига. Останах още една година в Турция в отбора на ЕНКА, там пък стигнахме до бронзовите медали от турнира на CEV.

- Изградихте волейболна фамилия с вашия съпруг Николай Иванов, на кои успехи се радвахте повече?

– Аз имах сравнително кратка спортна кариера. В края на 1996 година родих първата си дъщеря Ванеса. С времето ставаше все по-трудно да се съвместяват семейството и професионална спортна кариера. Прецених, че семейството е приоритет за мен, и през 2001 година прекратих спортната си кариера. Относно радостта от успехите, по-скоро на неговите, защото той се задържа много дълго време на игрището и постигна сериозни успехи.

- Сега и дъщеря ви трупа победи с екипа на ЦСКА, давате ли й съвети и сама ли избра волейбола?

– Дария сама избра да играе волейбол, започна малко по-късно от обикновеното, но с усилена работа успя да съкрати разликата между връстничките си. Естествено, че вкъщи се коментира много волейбол и когато иска съвет го получава. Хубаво е тя да извърви своя път сама.

- Продължават ли децата да осъзнават каква институция е ЦСКА?

– Времената се промениха, манталитета на децата също. Въпреки различното време, в което живеят мисля, че повечето деца дошли в клуба, осъзнават значението на четирите букви. Клуб със славна история, която задължава.

- Какво бихте посъветвали младите?

– Да са упорити и да преследват целите си.