Съжалявам, че дядо не можа да види нито един мой мач в България - титлата ще бъде за него, откровен е топреализаторът на бургаския тим

Волейболистите на Нефтохимик 2010 (Бургас) излизат срещу Хебър (Пазарджик) в трети мач от финалната серия в efbet Супер Волей. 

Бургазлии поведоха с 2-0 победи и се нуждаят само от още един успех, като са пределно мотивирани.

За топреализатора на вицешампионите - френският състезател с български корени Аксел Трухчев, днешният двубой е още по-специален - посрещачът има рожден ден, като навършва 28 години.

Какви са емоциите преди срещата, как се чувства на празника си, каква е равносметката му за изминалата година - Аксел споделя пред BGvolleyball.com:

"Честно казано, мисля само за третия мач. Нямаме какво да губим и сме подготвени за евентуално завръщане на Хебър, това е много силен отбор, със страхотни играчи, сигурен съм, че няма да ни позволят да спечелим с 3:0 победи в тази серия от финалите. Но ние сме готови да се борим, дори ако трябва да се стигне до пета среща. Срещу ЦСКА изиграхме пет мача и получихме най-добрата подготовка за финалите. Така че да видим дали е достатъчно да победим Хебър, или не. Но в събота ще дам 500% от себе си, за да спечеля. Това е сигурно."

"Моето желание е да спечеля тази титла, заради целия сезон, който правим като отбор, заради всички жертви, които сме правили до момента, и по-специално - да спечеля заради единствената причина, която ме накара да дойда в България - моят дядо. Ако спечеля, това ще бъде за него и само за него. Сигурен съм обаче, че вече се гордее с мен за постигнатото този сезон. Но днес съм готов да умра на терена и да спечеля трофея", споделя Трухчев.

"Като отбор правим невероятен сезон и никой не може да каже нещо лошо за нас, защото показваме на всички какво можем. Сега обаче работата не е свършена. Трябва да се концентрираме върху това, което трябва да направим за този финал. И това е", добави асът.

Както на всеки рожден ден, идва време за равносметка. За какво е благодарен и за какво съжалява, Аксел заявява: 

"Радвам се, че избрах да дойда в България, за да бъда близо до семейството си, не беше лесно в началото. Но правя всичко възможно, за да бъда там, където съм днес, и да играя този финал. Аз съм много, много щастлив. Понякога най-важното е да се обърнеш назад, да видиш от къде идваш, докъде си стигнал. Да видиш къде си сега. Повярвайте ми, не мога да бъда по-горд в този момент. 

За какво съжалявам? 

Че дядо ми почина два дни преди Суперкупата и не ме видя да изиграя нито един мач в тази страна. Това е болезнено, да. Но съм сигурен, че той много се гордее с мен, без значение дали ще спечелим финалите, или не. Това е нещо повече от волейбол, доволен съм, че избрах България за първата стъпка извън моята страна. Беше най-добрият избор в цялата ми кариера. Срещам толкова много добри играчи, толкова много добри хора, всички те ми помагат да бъда все по-добър и по-добър всеки път. Наистина съм благодарен", разкрива волейболистът.

"Всъщност нямам нито един чак толкова ярък спомен от рождените си дни. Може би мога да напиша личната си история в събота вечер. Няма как да знаем", завърши Трухчев.

СНИМКИ: nvl.bg/startphoto.bg

Снимки: Startphoto